Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 52

-Да, не сме заедно.-приятелката ни продължаваше да отговаря

-А тогава, защо си с него в една стая?-сега беше ред Касиди да зададе въпрос -А не поиска да си с някоя от нас?

-Ами Мика и Алекс са заедно, ти и Джейсън също, както и Камила с Макс. Щеше да е тъпо. Абе момичета вие тук защо ми задавате тези въпроси?-всички се засмяхме

-За какво си говорите?-появиха се момчетата

-За нищо интересно.-отговорих и Алекс ме целуна по бузата -Аз ще отида да се преоблека и идвам.

Излезнах от къщичката в която бяха отседнали брат ми и Касиди, и влезнах в къщичката която бяхме взели с Алекс. Отидох до куфара и си взех ето тази рокля:

Преоблякох се набързо, понеже бях само по бански и в този момент Алекс влезе при мен.

-Хей..-усмихнах се

-Хей..-прегърна ме

-Искаш ли да поговорим?-попитах

-Нека да го оставим за по-късно.-отговори

-Сигурен ли си?-погледнах го -Можем да останем тук и просто после ще отидем при другите..

Момчето прибра кичур от косата ми зад ухото.

-После ще поговорим.-постави целувка на челото ми

-Добре.-кимнах

Хванах го за ръката и излезнахме.

-Добре, момичета взимайте кошниците и отиваме на плажа.-каза брат ми

-Става ли да ходим до пясъка, а не с лодките?-попитах

Всички ме погледнаха странно.

-Какво? Плитко е. Водата ни е до малко под коленете. Няма нищо да ни се случи. А и сме на 20 метра от сушата.-казах

-Аз съм съгласен.-каза Алекс

-И аз идвам.-отвърна Касиди и се усмихнах

Няколко минути по-късно бяхме на сушата. Послахме си тънките одеала и си седнахме на тях. 

---

-Хора ние ще се връщаме..-станахме с Алекс

-Да не е станало нещо?-попита Камила

-Не, просто сме изморени.-отговорих

-Добре, значи сутринта ще поплуваме?-попита Каси

-Да.-засмях се

Прегърнахме се, казахме си лека нощ и с Алекс се върнахме в къщичката. 

-Помисли ли за Калифорния?-попитах и излезнахме на импровизираната тераска

-Все още го обмислям.-отговори и ме дръпна в скута му 

-Виж, ако не искаш да отидем ще те разбера. Все пак тогава е и рождения ти ден.. Но пък имаш възможност да се видиш с роднините ти.-минавах с ноктите си бавно по тила му 

-Сигурна ли си, че искаш да дойдеш?-момчето ме погледна

-Разбира се. Първо бих дошла като най-добра приятелка, а после и като гадже.-отговорих 

-Как по дяволите, не изпратиха баща ми по рано в града?-засмях се

-Съдбата си знае работата.-отвърнах

-Да, но да беше по-рано..

-Няма как да е по-рано или по-късно. Винаги е в точното време..-прекъснах го -Трябва да ти кажа нещо.

-Добре, какво има?-попита Алекс и го погледнах

-Писа ми Зак.-отговорих 

Момчето ми се напрегна. Можех да го усетя само по захвата му който леко се стегна около талията ми. Сякаш го беше страх да не си тръгна..?!

-Алекс не ти го казвам, за да се ядосаш. Просто не искам да крия нищо от теб.-погледите ни се засякоха 

-Радвам се, но този..-прекъснах го още веднъж тази вечер

-Този човек не ме вълнува. Единствения който ме вълнува си ти. Ясно?-повдигнах вежди

Момчето се усмихна и се целунахме. Целувката обаче ставаше по задълбочена и прехвърлих единия си крак от другата му страна, за да ми е по удобно. Ръцете му минаха по дупето ми и за момент го стиснаха. След което минаха нагоре и застанаха на талията ми. 

-Красива си, когато се изнервиш.-опряхме челата си едно в друго

-Аз се изнервям, защото ти се изнервяш.-отвърнах и се засмяхме -Хайде да си лягаме.

-Добре..-въздъхна момчето и ме хвана за дупето

След което стана.

-Алекс, нямаше нужда. Можеш да ме пуснеш, вече сме вътре.-казах -Хайде, че трябва и да се преоблека.

Момчето ме пусна и се преоблякох с една негова тениска.