Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 33

На другия ден / 13:30 на обяд/

Глт на Мика

Събудих се и видях, че другите ги няма. Чувствах се като пребита. Снощи бяхме до късно.. Аз плачех през повечето време, а момичетата бяха до мен. Обичах си ги. Станах от леглото и слезнах по стълбите. Идваше ми да отворя една бутилка уиски и да се напия здравата. Как можах да бъда с такъв човек като Зак? Едва когато бях долу чух шума от момчетата.

-Добро утро.-Алекс ме видя

Махнах с ръка и отидох в кухнята. Направих си кафе и седях на един от столовете. Защо по дяволите не послушах Ариана за Зак? Или пък Джейсън.. той също се беше опитал да ми каже, че Зак не е такъв за който се представя.. Как можах да съм толкова глупава? Още след първата ни караница трябваше да се разделя с него. Аз.... Боже.. Усещах как сърцето ми се пропуква.

-Хей..-чух гласа на Алекс зад себе си

Нямах сила дори да говоря. Момчето седна до мен на стола до кухненския остров и въздъхна.

-Добре ли си?-попита

Поклатих глава. Този въпрос разрови раната ми, която така и не беше здрава за часовете които бяха минали, и сълзите потекоха по лицето. Сложих ръцето си пред лицето и просто издишах. Трябваше да се съвзема. Станах и тръгнах към стълбите, за да се кача в стаята ми. В този момент момичетата се появиха

-Хе...-не оставих да довърши никоя от тях като е качих нагоре и се затворих в стаята ми

Имах нужда да викам. Легнах на леглото и започнах да викам в една от възглавниците. Това болеше по дяволите. Болеше ужасно много. Отдръпнах си лицето от възглавницата и си поех въздух. Всичко пред очите ми се размазваше от сълзите.

---

-Мика..-на вратата се почука

Погледнах часа. Бяха минали три часа от както бях тук. Трябваше да се стегна. 

-Мика отвори вратата, за да не се налага да я разбия.-чух гласа на Джейсън

Станах и с бавни крачки се домъках до вратата. Отключих я и двамата с Касиди се появиха пред мен. 

-Какво?-попитах

-Ела.-отговори и влезна навътре

-Къде са другите?-зададох следващия си въпрос

-Тръгнаха си преди малко.-обясни Касиди и седнахме на леглото

Момичето до мен ме гушна и въздъхнах.

-Ще ми кажеш ли какво става?-попита ме брат ми

-Просто се разделихме със Зак.-отговорих

-Стига, знам, че не е само това. Знам, че криеш от мен, но ще е по-добре да ми кажеш.-отвърна

-Кажи му. До теб сме...-каза ми тихо Касиди

-Добре..-въздъхнах

-Обясни ми обаче всичко.-каза Джейсън

-Ами това започна след първото ни скарване със Зак, когато ми каза какво да правя. По точно да нямам приятели момчета и да не говоря с никой освен вас двамата. После откачи, защото видя смучката от онзи в дискотеката когато ми я направи... И след това започна да ми изневерява, поне така мисля. Понеже снощи докато бяхме в ресторанта, го видях да говори със сервитьорката. Отидох да видя какво става, и го чух как и казва, че само нея обича, но е с нея само защото иска да ме изчука. Не знам защо точно го е направил, не искам и да разбирам...-въздъхнах за пореден път

-Нещо друго направи ли ти?-Джейсън беше стиснал ръцете си в юмруци

-Опита се да ме удари, но се появи Алекс и не успя.-отговорих

-Ще го убия.-брат ми стана от леглото

-Джейсън не.-казах и с Касиди станахме 

-Микаела, дръпни се.

-Не. Седни на леглото и и просто ме прегърни. Моля те..-очите ми се насълзиха 

А Джейсън просто ме прегърна. 

-Ще си получи заслуженото. Никой не може да се отнася така със сестра ми.-говореше

-Знам, скъпи. И аз искам да го пребия.-каза Касиди

-Ела и ти..-казах и се прегърнахме тримата

Колко много си ги обичах. 

-Е...-изтрих сълзите си -Ще ходим ли на парти?

-Мика...-започна Джейсън, но го прекъснах

-Моля те. Трябва да се разведря. Ако стоя още тук ще полудея.-казах

-Добре.-кимна брат ми -Сега обаче ще ви оставя. Имаме малко работа навън с Алекс и по-късно ще дойда. 

-Добре, ние пък ще отидем до нас да си взема някои неща и ще се върнем.-каза Каси

Джейсън кимна, целунаха се и излезе от стаята.