Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 9

Няколко дни по-късно 

Изминаха няколко дни и вече се занимавахме малко по сериозно със Зак, но не сме заедно. Поне не официално. Алармата ми звънна и я изключих. Въздъхнах и станах от леглото. Отидох в банята и си измих първо зъбите, а после и лицето. Щом бях готова, излезнах от банята и влезнах в дрешника. Огледах си дрехите и след дълго накрая реших да се облека ето така:

Преоблякох се набързо и излезнах от дрешника. Седнах пред тоалетката и в този моемнт телефона ми издаде звук, че някой ми е писал. Станах и го взех от шкафчето, а после отново седнах пред тоалетката. Включих си телефона и се усмихнах, когато видях, че Зак ми е писал "Добро утро, красавице". Написах едно "Добро утро <3" и му го изпратих. Оставих телефона настрани и се гримирах набързо. Оправих си косата и си пръснах от парфюма. 

Станах от стола и си оправих леглото. След това си взех телефона и чантата с нещата. Излезнах от стаята ми и в този момент и Джейсън излезе от стаята. 

-Добро утро.-поздравих го

-Добро. Още ли се занивамаш със Зак?-попита и спрях на място

-Да.-отговорих 

Слезнахме надолу и излезнахме от вкъщи. Качих се в колата ми и потеглих. Няколко минути по-късно бях пред училището. А до колата ми паркираха и момичетата с техните коли. 

-Добро утро.-прегърнахме се щом слезнахме от колите

-Добро утро.

-Добро утро.

-Добро утро.

-Какво става със Зак?-попита Касиди  

-Ами.. все още не ми е предложил да сме заедно.-отговорих

-Може би чака подходящия момент.-каза Камила

-Мхм. При вас с Макс как върви?-попитах я

-Ами добре. Снощи ме изненада като дойде с пица и вино. И цяла вечер гледахме филми и си говорихме.-отговори с усмивка

-И аз искам някой който да идва с пица и вино у нас, и да си говорим цяла вечер.-казах леко тъжно

-Това може да се уреди.-чух гласа на Зак в ухото ми, а ръцете му се увиха около талията ми 

-Ох..-хванах се за сърцето, защото се стреснах -Изплаши ме. 

-Ние ще влизаме..-каза Касиди

-Ама..-започнах 

-Ти ела след като си поговорите.-намигна ми Ари

Какво да говорим бе? Аз имам чувството, че забравих как се говори. Момичетата влезнаха в училището, а аз все още бях с гръб към момчето. 

-Какво ще правиш след училище?-попита Зак и ме обърнс към него

-Ам.. ще излизам с момичетата. Защо?-попитах, а стомаха ми се сви на топка

-А довечера?-повдигна вежди

-Довечера... ами свободна съм.-казах 

-Ами вече не си.-каза Зак

-Как така?-бях объркана

-Заета си с мен. Ще дойда да те взема в осем.-обясни 

-И къде ше ходим?-попитах

-У нас. На вечеря с нашите?-а? Добре ли чух? -Шегувам се.

Зак започна да се смее, а аз го ударих по гърдите.

-Много смешно.-отвърнах

-Исках просто да ти видя реакцията. Спокойно, просто ще излезем.-каза и кимнах 

-Добре.-казах успокоено -Ще влизам.

Опитах се да мръдна, но Зак ме придърпа още по близо до него.

-Не.-поклати глава

-Какво не? Часа ще започне всеки момент.-казах

-Целуни ме и те пускам.-каза

-Тук? Пред всички?-бях шокирана 

-Мхм. Пред всички.-кимна с усмивка

Кимнах и се надигнах на пръсти. Зак затвори очи и очакваше да го целуна всеки момент по устните. Аз обаче го целунах по бузата и тръгнах да влизам в училището.

-Това не беше честно.-обърнах се към момчето зад мен

-Ти не каза къде да те целуна.-засмях се леко и влезнах в класната стая

-Какво стана? Какво си говорихте?-попита Касиди щом седнах до нея на чина

Разказах набързо и часа започна.