-Ти вярваш ли му?-зададе следващия си въпрос
-Да.. Ако не вярваш на човека до теб, тогава какъв е смисъла да сте заедно?! Защо?-попитах
-Просто си питам.-повдигна рамене момчето до мен
-Мхм. Добре.-казах и продължихме да гледаме сериала
---
На другия ден
Събудих се и видях, че съм прегърнала някой. Зак? Не снощи той не беше в нас. Вдигнах главата ми която лежеше на гърдите на човека до мен. Беше Алекс. Боже снощи дори не знам как и кога съм заспала.
-Ъъ добро утро.-Алекс притвори очи
-Добро.-отдръпнах се -Снощи кога съм заспала?
-Не знам. Честно казано докато гледах сериала с теб и съм заспал. Извинявай.-изправи се леко
-За какво?-попитах объркано
-Ами.. останал съм тук..-побързах да го прекъсна
-Алекс няма проблем. Няма за какво да ми се извиняваш.-усмихнах се леко и станах от леглото
Отидох в банята и си измих зъбите и лицето. Излезнах и видях Алекс да си гледа телефона.
-Гладен ли си?-попитах го
-Малко.-отговори
-Хайде, и аз съм гладна.-отвърнах
Тръгнахме по стълбите надолу.
-Днес какво ще правиш?-попитах го на момчето до мен
-Не знам. Защо?-попита
-Може да си довършим сериала.-казах
Слезнахме долу и видях Зак.
-Добро утро.-изправи се от дивана щом ме видя
-Хей...-отидох до него
Увих ръцете си около врата му, а той своите около талията ми и се прегърнахме. А после и целунахме.
-Какво става?-Алекс го попита на момчето до мен
-Нищо, реших да дойда да видя момичето си. При теб? Тук и остана да спиш?-пох си въздух
-Зак...-промърморих
-Ъъ да.. До късно играхме игри с Джейсън.-каза Алекс
-Добре. Аз имам предложение за теб.-погледнах го на Зак
-Какво предложение?-чух гласа на Касиди
Обърнах се към стълбите и ги видях двамата със Джей да стоят и да ни гледат.
-Да отидем на излет.-отговори й Зак
-Искате ли?-обърнах се към останалите
-Да, защо не?-отговори Касиди
-Даже ако искате може да отидем на хижата. И утре вечер да се приберем.-предложих -Съгласни?
-Да.-отговориха тримата без Алекс
-Алекс?-погледнах го
-Ами...-почуди се
-Хайде братле. Ела, ще е супер.-каза му Джейсън
-Добре. Е в колко тръгваме?-Алекс ме погледна
-Амиии сега е девет, ако искате в единайсет. Докато стигнем ще стане дванайсет.-повдигнах рамене
-Ще пиша на момичетата.-каза Касиди
-Добре.. аз ще се прибера до нас да си взема нещата и ще дойда.-каза Зак
-Добре.-целунах го по бузата
След което излезе.
-Е, още ли си гладен?-погледнах го на Алекс
-Мда.-отговори
-Супер, защото и аз съм гладна.-казах
-Нас няма ли да ни питаш?-попита брат ми щом тръгнах към кухнята
-Гладни ли сте?-обърнах се към тях
-Да. Хайде ще ти помогна да направим нещо.-каза Касиди
Отидохме в кухнята и момчетата седнаха на столовете, докато ние с Касиди правехме сандвичи.
---
Излезнах от дрешника ето така облечена:
Вързах си косата на висока опашка и си сложих слънчевите очила. Вратата ми се отвори и от там се показа Джейсън.
-Снощи къде отидохте с Алекс?-попита
-Тук да си догледаме епизодите.-повдигнах рамене
-И цяла нощ бяхте тук?-повдигна вежди
-Да.-затворих си ципа на раницата
YOU ARE READING
Събрани от съдбата: Края преди началото
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Самота. Тази дума описваше живота на Алекс. Поне според него. От както бе станал на 6 години и беше разбрал, че майка му я няма.. с баща му започнаха да се местят. Заради работата естествено. Никога не се задържаха повече от месец...