ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 8

Дилън чакаше Явора пред училището, облегнат на луксозната си кола, като погледът му обхождаше пространството с типичното за него хладнокръвие. Когато най-накрая я видя да се приближава, усети как самодоволната усмивка се плъзва по лицето му. Тя беше дори по-красива от снимката – естествена, невинна, но и с някаква решителност в погледа си, която веднага привлече вниманието му.

Дилън:
"Така, ти трябва да си Явора." – Гласът му беше спокоен, но студен, докато я оглеждаше от глава до пети. "Добре дошла в Коста Рика. Чух, че нямало места в общежитието, затова ще се наложи да се настаниш при мен."

Явора:
"Не очаквах точно това," – каза тя, без да се поддава на самодоволната му усмивка. "Надявах се, че училището ще ми предложи някакъв друг вариант. Не съм сигурна, че е удобно да живея у вас."

Дилън:
"Удобно или не, изборите са ти доста ограничени, малката. Тук аз решавам какво е най-добро за теб." – Дилън се приближи към нея с предизвикателен поглед, почти сякаш я изпитваше

Явора:
"Не съм съгласна," – отвърна тя твърдо, дърпайки се леко назад. "Не съм дете и сама мога да взема решения за себе си."

Дилън:
"Така ли?" – усмивката му стана още по-широка, със смесица от закачливост и предизвикателство. "Щом си толкова решителна, значи няма да имаш проблем да докажеш, че можеш да се справиш сама… Но, не забравяй, че в моя свят аз задавам правилата."

Явора:
"Вашият свят не ме интересува. Аз съм тук, за да уча, не за да живея по чужди правила." – Тя го погледна право в очите, без да трепне. "Ако съм ви неудобна, можете просто да кажете."

Дилън:
"Интересна си," – каза той, вдигайки вежда. "Нямах очаквания, но трябва да призная, че това самоуважение… ми харесва. Не всеки ден срещам някой, който не ме слуша веднага."

Явора:
"Не съм от онези, които се поддават на заповеди само защото някой е богат или влиятелен." – Гласът й беше спокоен, но твърд.

Дилън:
"Значи не се страхуваш от мен?" – Той се наведе леко напред, като я наблюдаваше внимателно, сякаш търсеше следа от колебание в очите й.

Явора:
"Какво толкова има за страх? Виждам един мъж, който е свикнал да получава каквото иска и се изнервя, когато някой не играе по неговите правила. Но аз не съм от тях." – Тя отвърна погледа му с абсолютно спокойствие.

Дилън:
"Виждам, че си твърдо решена." – Гласът му беше неочаквано по-мек, сякаш нещо в отговорите й го впечатляваше. "Добре, засега ще уважавам твоята независимост, но не се заблуждавай – ще те наблюдавам. И ако решиш, че имаш нужда от помощ или съвет… можеш да се обърнеш към мен. Разбрано?"

Явора:
"Ще имам предвид. Но засега, мисля, че ще се справя. Благодаря за помощта до момента." – Тя направи лека крачка назад, сякаш с това искаше да покаже, че е наясно къде са границите между тях.

Дилън се усмихна – не беше свикнал някой да му говори така, и определено не беше очаквал, че това ще му хареса.