ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 16

Гледна точка Явора:

Явора беше толкова уморена от целия ден - от пътуването, от новите преживявания и всички тези нови впечатления, че просто искаше да се скрие в стаята си и да си поеме дъх. Готвенето беше нейния начин да се отпусне, но днес беше наистина тежък ден. Когато Дилън й предложи да види стаята си, тя веднага се възползва.

Достатъчно с кухнята, време е да се отпусна" помисли си тя и се обърна към Дилън.

Явора:
- Може ли да видя стаята си? Наистина съм уморена.

Дилън:
(усмихва се леко)
- Разбира се, следвай ме. Ще ти помогна с багажа.

Той се наведе и взе куфара й, сякаш това беше най-нормалното нещо на света. Явора го последва по коридора, мислейки си колко странно е всичко това. Тя никога не е била на такова място, в такова луксозно имение, и беше едновременно възхитена и притеснена.

Дилън:
(отваря вратата и влезе в стаята)
- Ето я. Ще имаш повече от достатъчно пространство тук.

Явора погледна стаята - беше огромна, обзаведена с вкус и класика. Беше различно от всичко, което беше познавала досега. Стилът беше по-скоро минималистичен, но все пак имаше богатство в детайлите, които направо я оставиха без думи.

Явора:
(съзнателно)
- Това е... много повече от това, което можех да очаквам. Не знам как да ти благодаря.

Дилън остави багажа й на леглото, като изглеждаше малко по-различен от обичайното. Явора можеше да усети нещо в погледа му, нещо по-малко студено, но все пак трудно за разбиране.

Дилън:
- Не е нужно да благодариш. Приех те тук, защото това беше правилното нещо.

Явора погледна за миг към него, като усещаше тежестта на думите му, но и една странна благодарност, която не можеше да обясни. Той не беше като другите хора, които срещаше. Някак си беше по-сложен, може би дори по-загадъчен. Но всичко в него излъчваше сила, самоувереност и странна топлина, която тя не беше свикнала да усеща от мъже като него.

Явора:
(тихо и искрено)
- Знаеш ли, Дилън... Не знам какво точно ми се случва, но си много различен. Може би затова... затова съм тук. Никога не съм очаквала някой да направи нещо толкова мило за мен.

Дилън замълча за момент. Нещо в нейните думи го накара да спре, да се замисли. Тя беше искрена, не играеше игри, не се опитваше да впечатлява, и това му харесваше. И въпреки всичките си слабости и демони, той не можеше да не се почувства... леко различен, че й помогна. Но беше нещо повече от това. Тя беше нещо повече.

Дилън:
(със сериозен поглед)
- Няма нужда да се чувстваш задължена, Явора. Не ми трябва нищо в замяна. Просто бъди себе си.

Явора погледна за момент и се усмихна, макар и не съвсем убедена. Тя не знаеше как точно да реагира на всичко това, но му беше благодарна. Тя щеше да се опита да разбере какво точно се случва между тях, но в този момент просто искаше да си отдъхне.

Явора:
(с усмивка)
- Благодаря, наистина. Това, че си тук и ми помагаш, означава повече, отколкото можеш да си представиш.

Дилън кимна без да добави нищо, но в погледа му имаше нещо, което Явора не можеше да разчете. Тя обаче беше готова да научи повече за този странен, загадъчен мъж, който я приюти и за чийто свят все още не беше готова.

Това беше само началото на една нова и непредсказуема глава в живота й.