ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 32

Дилън се отдръпна и я остави сама в хола. Явора сякаш остана в тишина, замислена и леко объркана, усещайки промяна в него. Старият Дилън, този, който не се интересуваше от емоции и чувства, сякаш беше се завърнал - решителен, студен и целеустремен. Джентълменът, който беше започнал да се проявява, изчезна. За него уважението беше на първо място, а тя го беше нарушила, пренебрегвайки мнението му, дори и намеренията му да не бяха толкова ясни.

В този момент Дилън почувства нуждата да получи повече информация. Нещо в нея го държеше на ръба на контрола и той се нуждаеше от по-дълбоко разбиране на нейната история. Явора бе разказала за майка си и баба си, но нито веднъж не беше споменала баща си. Това го накара да се запита какво се крие зад тези премълчани

Сякаш импулсивно, Дилън вдигна телефона и набра Ерик. Знаеше, че той може да открие всичко, което му е нужно. Гласът му беше твърд, когато даде нареждане: "Ерик, трябва ми пълна информация за нея. Разбери къде е баща й, какво се е случило. Всичко." Тази загадка около нея, тези малки неразкрити частици, сякаш бяха последната пречка, която не му даваше да постигне пълна власт над нея и да я разбере напълно.

Той се облегна, затвори очи и издиша тежко. Връщането на стария Дилън не беше планирано, но бе неизбежно, когато нещата започнаха да излизат извън контрол

Дилън седеше облегнат назад в коженото кресло на офиса си, изцеждайки последни капки от втората бутилка най-силно уиски. Всеки залък от алкохола се усещаше като облекчение, но и като изтъркана имитация на истинска утеха. В главата му се въртяха все същите мисли, а мисълта за Явора,беше бесен че тя наруши уважението към него като не прие факта че не е съгласен да работи

Телефонът му иззвъня, и когато видя името на Ерик на екрана, той не се поколеба да отговори. Гласът на Ерик, открит и равен, не даваше никакви индикации за лъжата, когато започна да разказва

Ерик започна, без да губи време, знаейки, че Дилън не понася увъртанията. "Майка й... нещата не са толкова прости. Среща се тайно с някакъв мъж, далеч от погледа на Явора и баба й."

Баба й, както си се досещаш, е тежко болна. Тумор в белия дроб, и се лекува в момента,преди Яворасе грижеше за баба си,чисти,готви,пазарува,работеше при една възрастна жена за да копува лекарствата на баба си."

И за бащата?" - попита Дилън рязко, усещайки, че тази част ще бъде най-трудната за преглъщане.

Ерик продължи, като умишлено остави най-лошото за последно

"Баща й е жив. За съжаление... жив и пияница. Престъпник, който не се е грижил за Явора. Грижи се за децата на сестра си, но никога не се е интересувал от собственото си дете. Тя е оставена да се оправя сама."

Той се изправи от стола, все още с бутилката в ръка, и погледна през прозореца на офиса си. Чувстваше, че тя вече не е само някакво мимолетно привличане. Имаше нещо по-дълбоко, което го свързваше с Явора, нещо, което не можеше да обясни, но което го караше да се чувства сякаш трябва да я защити, да й помогне, въпреки собствените си тъмни импулси.

"И все пак,още бях против да работи.."(помисли си Дилън )

"Ще се погрижа за това", каза той, като си наля нова чаша уиски и я изпива с плам. "Ще й покажа как се правят нещата. Но не само това... ще й дам шанс да се изправи."

Дилън погледна отново телефона си и добави: "Продължавай да следиш нещата, Ерик. Трябва да знам всичко."

Завърши разговора и остави телефона на масата. В този момент, усети, че всичко беше на път да се промени - и Явора, и неговият свят.