ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 33

Завърши разговора и остави телефона на масата. В този момент, усети, че всичко беше на път да се промени - и Явора, и неговият свят.

Дилън беше ядосан, както не беше бил отдавна. Решението му да се обади на човека, който я нае, беше бързо и безпощадно. Телефонът иззвъня няколко секунди, преди той да отговори, и Дилън не се колеба:

„Не искам да я виждам повече в този ресторант. Уволни я. И също така, предупреди всички останали заведения, че не я приемат, че ще имат проблеми, ако я вземат. Разбрано?" Гласът му беше твърд, не допускаше възражения.

След като приключи разговора, той затвори телефона и остана за миг в тишина. Явора се беше върнала в живота му и въпреки всичко, което й бе казал, не можеше да избяга от чувството на отговорност, което носеше към нея. Тя го бе разстроила, но в същото време го караше да се чувства и странно защитнички настроен.

„Ще я намеря и ще й обясня...", помисли си Дилън. И докато мислеше за нея, инатливостта и упоритостта му отново взеха превес. Знаеше, че не може просто да я остави да прави каквото иска. Трябваше да я предпази от самата нея, защото тя не беше като всички останали. Тя беше... различна.

Събрал се в себе си, той реши да отиде до нейната стая. Взе храна, защото знаеше, че тя не беше яла цял ден. Винаги, когато се ядосваше или беше под стрес, тя забравяше да се погрижи за себе си. Също така, не можеше да я остави така - пренебрегната и изморена.

Той се промъкна в стаята й тихо и постави храната на масата до леглото, докато погледът му неволно се задържа върху нея. Спеше спокойно, все още изглеждаща толкова уязвима. Неговото отношение беше силно и решително, но, когато я гледаше така, я усещаше и като нещо крехко, нещо, което не беше готов да види наранявано.

"Ще ти се надигнат проблеми, ако не спреш с този идиотски начин на живот", изрече той на глас, въпреки че не знаеше дали тя го чува. Но се въздържа от каквито и да било действия, които биха могли да я наранят повече. Вместо това, просто остана настрани, наблюдавайки я за момент, като не можеше да реши дали да се чувства ядосан или, по-скоро, загрижен.