ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 10

Явора

Когато погледнах Дилън за първи път, не можах да не забележа как всичко в него излъчва сила. Той беше височък, наистина много по-висок от мен – 1.97 метра, а аз едва едва стигах до 1.58. Но не, че ще призная, че съм по-ниска. Ще кажа, че съм 1.60, за да не изглеждам като малка детска играчка до него. Все пак, в моя свят, този сантиметър може да значи много.

Неговите кафяви очи… те бяха като огън, без да горят, но все пак можех да усетя как всяка една емоция в тях се разпалва. Те не бяха просто поглед, те бяха… съдба. И неговата рошава, къдрава коса – изглеждаше като че не беше дори опитвал да я подреди, но в същото време това му придаваше нещо… привлекателно. Всичко в него беше леко дивашко, но в същото време подредено, сякаш всичко в живота му е под неговия контрол, без да се намесва в подробностите.

Не можех да не го забележа колко уверен беше в себе си, как всяко негово движение излъчваше енергия и сила. Имаше нещо мистериозно в начина, по който се държеше – като че ли държеше света в ръцете си и се беше научил да използва всеки момент в своя полза. Но, честно казано, всичко това ме караше да се чувствам едновременно привлечена и леко отблъсната. Той беше прекалено уверен в себе си, с твърде много закачки, които понякога ме дразнеха. Но може би това беше просто начинът му да се оправя със света.

Какво беше толкова странно в него, че ми харесваше? Може би беше начинът, по който ме наблюдаваше, или може би бяхме съвсем различни, но по някакъв начин въпреки всичко той ме караше да се чувствам като част от неговия свят. Като нещо важно, което той ще си остави за себе си, но все пак позволява да бъде видяно.

Честно казано, не го познавах добре, и в същото време някак не ми се искаше да го разбирам повече. Но сега, като ми предложи да остана в неговата къща, за да имам поне някаква сигурност докато си намеря място в училището, не можех да не му бъда благодарна. Това беше жест, който не всеки би направил. Дори той да беше странен и понякога леко надменен, пак бях благодарна.

Никога не съм била целувана, никога не съм била докосвана по този начин. Бях на 16 и все още не знаех какво означава да имаш сериозна връзка, какво е да обичаш или да си обичан. Но имаше нещо в начинът, по който Дилън се държеше с мен, че започнах да се чудя дали това ще се промени скоро. Ще бъда ли готова да се променя с него? Или ще си остана същата, различна от всичко, което той е свикнал да вижда?

Това беше въпрос, на който самата аз не знаех как да отговоря, но бях готова да видя накъде ще ме отведе пътят.