ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 27

Гледна точка Явора:

Събудих се отново в същото положение — гушната в Дилън, с ръката му обвита около мен, сякаш някой можеше да ме вземе. Неговото дишане беше равномерно и спокоен, лицето му изглеждаше отпуснато. Опитах се да се отместя, но ръката му ме задържа и, без да отваря очи, той промърмори нещо, което не разбрах. Нервно се засмях, защото вторият път наистина беше прекален, но реших както винаги да се измъкна със сарказъм.

– Добро утро, приспиваче – казах тихо, приготвяйки се за поредния ни вербален дуел.

Той отвори очи и ме погледна с една от онези лукави усмивки, които сякаш казват: „Да, знам, че не можеш да ми устоиш.“

– Май пак си останала тук, а? – каза той със задоволство в гласа си.

Аз му хвърлих предизвикателен поглед, изтривайки всякаква следа от неудобство.

– Ако си мислиш, че нарочно съм те прегръщала цяла нощ, грешиш. Явно просто си... прекалено мързелив, за да ме оставиш в моята стая – изрекох със саркастичен тон.

Той се засмя и, без да се помръдне, отговори:

– О, да, сигурно е точно това. Просто съм твърде мързелив, затова предпочетох да те държа тук. Поне се радваш на удобно легло, нали?

Аз се извърнах и се престорих на невъзмутима, но сърцето ми туптеше малко по-бързо.

– Твоето „удобно легло“? – въздъхнах с фалшив патос. – Е, благодаря ти за „чудесното гостоприемство“, но следващия път би ли бил така любезен да ме оставиш в собственото ми легло? Не искам да си мислят, че съм ти домашна котка или нещо подобно.

Той се засмя още по-силно, явно доволен от реакцията ми.

-Вярно си дръзка. Харесва ми, когато се опитваш да ме държиш настрана – каза той, явно наслаждавайки се на ситуацията.

– О, не се опитвам – отвърнах, като се изправих и го погледнах право в очите. – Просто съм учтива, защото няма да стоя вечно тук.

Дилън ме наблюдаваше с интерес, сякаш искаше да намери слабо място в думите ми, за да продължи разговора.

– Не бързай толкова да напускаш. Знаеш ли, може би ще започнеш да се чувстваш като у дома си тук – каза той с изкусителен тон, който сякаш очакваше да ме разколебае.

опитвайки се да не се поддам на игривия му поглед. – Всъщност, смятам да си остана с ясното съзнание, че скоро ще си имам собствен живот. Между другото, следващият път, когато си поръчаш спътник за сън, не забравяй да предупредиш. Аз просто не съм в списъка ти, Дилън.

Той се засмя, сякаш всяка моя дума беше музика за ушите му.

– Разбира се, принцесо. Но може би ще е трудно да намеря по-„очарователна“ и „възпитана“ гостенка.