ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

страница 7

Дилън

Спях дълбоко, сънят ме беше погълнал напълно, когато телефонът на нощното шкафче иззвъня. Беше прекалено рано за мен, а звъненето раздразни търпението ми до крайност. Отворих очи, недоволно хвърляйки поглед към екрана. Директорът. Какво пък сега?

Докато четях съобщението, някакво странно вълнение ме обзе. "Явора е пристигнала." Възбуден, изненадан и донякъде объркан от собствената си реакция, усетих как нещо необяснимо трепва в мен. Сърцето ми забърза за миг — нещо, което не бях изпитвал от доста време. Тази мисъл дойде съвсем неочаквано и за секунда не можех да я прогоня

Оставих телефона настрана и обърнах поглед към стриптизьорката, която лежеше до мен. Беше просто поредната, без особен смисъл или значение за мен. Без никаква сантименталност или обяснения, дръпнах одеялото настрани и с рязък тон й казах:

"Ставай. Време е да си тръгваш.

Тя ме погледна, малко объркана и обидена, но не смеяше да спори. Беше свикнала с капризите ми, а и беше наясно, че аз не давам обяснения. Докато тя събираше вещите си и се измъкваше от стаята, аз грабнах телефона и набрах директора.

Откажи колата," казах му още преди да е успял да отговори. "Аз ще взема Явора. Увери се само, че тя знае, че ще я чакам."

Стиснах телефона и го оставих, усещайки странна смесица от вълнение и нетърпение. Тя беше нова, невинна… и скоро щеше да разбере какъв е светът, в който влиза. Но този път всичко изглеждаше различно — сякаш и аз бях малко по-различен.