ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 28

Гледна точка Дилън:

Гледах я как става от леглото с онзи инатлив поглед и твърда решителност. Въпреки това, не можех да се въздържа – протегнах ръка и я задържах, като я придърпах отново към себе си, макар и за миг. Тя ми се измъкна с усмивка, но продължих да я държа, сякаш имах още нещо за казване. Усетих онзи мек, свеж аромат на цветя и топлината, която донесе със себе си, сякаш за момент беше изцяло моя.

– Стига, Дилън, ще закъснея! – каза тя с лека строгост в гласа, но в очите й проблясваше нещо повече, нещо, което и тя не можеше да скрие съвсем.

Знаех, че трябва да я пусна, но колкото повече опитваше да се освободи, толкова по-трудно ми беше да я оставя да си тръгне. Изведнъж осъзнах колко ми харесва тази утринна рутина, това чувство, че я виждам първото нещо след събуждане.

– Добре де, добре – въздъхнах, сякаш наистина се предавах. – Но ако цял ден някой те гледа повече от пет секунди, ще има проблеми, ясно ли е?

Тя ми хвърли един предизвикателен поглед, сякаш казваше, че не ме взема насериозно, и излезе с лека крачка. Останах сам в стаята, обгърнат от мириса й и спомена за нейното топло присъствие. Усетих как нещо в мен просто не иска да я пусне, сякаш съм изгубил нещо, щом тя затвори вратата.

"Явора..." – прошепнах тихо, гледайки празната стая, и си обещах, че ще направя всичко възможно никой да не я нарани.

Дилън не след дълго стана,отиде в банята,изкъпа се ,облече се както винаги в негов стил,черна риза,черни дънки,черен колан,черен часовник,слизайки към хола в кухнята в очакване на Явора той не я видя дам,очевидно е излязла,на места имаше закуска както винаги се грижи за него,на мастата имаше и бележка.

Дилън се усмихна, докато четеше бележката. Не можеше да отрече, че тя определено умееше да го изненадва. Сякаш всичко, което правеше, носеше със себе си частица нежност и внимание. Това момиче беше нещо различно, нещо чисто и искрено, което рядко беше срещал.

Докато хапваше закуската, осъзна

че все повече започва да цени нейната компания и вниманието, което тя му отделяше, дори и в дребни неща като закуската тази сутрин. Беше му чуждо, но и някак приятно – да бъде обгрижван от човек, на когото наистина му пука.

"Какво ми става... – помисли си той, усещайки как се раздвоява между обичайния си самоуверен живот и това ново усещане, което Явора носеше със себе си. – Никой досега не е успял да ме накара да се замисля по този начин. Но пък… няма да е лошо да го допусна още малко

Тя беше като свеж въздух, който го караше да погледне света по различен начин, и колкото и да му беше трудно да си го признае, в сърцето му вече нямаше връщане назад.

Докато Дилън довършваше закуската си, изведнъж го завладя мисълта как ли е облечена Явора днес. Представи си я в нейните обичайни стилни дрехи – нещо, което подчертаваше нейната естествена красота, и тази мисъл породи в него странно усещане на ревност.

Тя определено умееше да привлича погледи, и тази идея го дразнеше повече, отколкото искаше да си признае. Всичко в нея – от усмивката до начина, по който се движеше – беше магнетично. Мисълта, че някой друг би могъл да я гледа така, както той я гледаше тази сутрин, го накара да се почувства необичайно притежателен.

"Сигурно пак е привлякла всички погледи, щом е влязла в класната стая… Но дали те разбират какво съкровище всъщност е тя?" –мислеше си Дилън, разтревожен и раздразнен. Това необяснимо чувство на ревност в него растеше – усещане, с което не беше свикнал, но което с всяка мисъл за Явора ставаше все по-силно.

Той сви челюсти, а ръката му се сви в юмрук. Идеята да се държи настрана и просто да наблюдава вече му изглеждаше непоносима.