ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 55

След закуската Дилън и Ерик си говореха оживено за случки от миналото, когато телефонът на Ерик иззвъня. Той погледна дисплея и въздъхна.

Ерик: (затваряйки телефона) „Баща ми. Вика ме обратно. Знаеш как е, няма да се измъкна.“

Дилън: (присвива очи) „Така ли? Можеш да му кажеш, че си с мен и си зает.“

Ерик: (усмихвайки се) „Да, защото това ще проработи. Той ще ми каже да те взема със себе си, за да преговаряме с клиенти.“

Явора, която подреждаше масата, вдигна поглед.

Явора: „Трябва да тръгваш ли? Жалко, мислех да направя чай за всички."

Ерик: (усмихнато) „Няма да откажа чай следващия път. Благодаря за всичко, Явора. Наистина. Чувствах се като част от семейство тук.“

Явора: (със сърдечна усмивка) „Винаги си добре дошъл. Дилън има нужда от компания – иначе само ще мърмори.“

Дилън: (иронично) „Еха, благодаря, че ме изложи.“

Ерик: (смее се) „Затова ти трябва жена като Явора – да те държи в ред.“

Ерик се изправи, за да си тръгва, а Дилън го изпрати до колата му. Когато стигнаха до нея, Ерик се обърна към него с по-сериозен тон.

Ерик: „Слушай, брат. Явора е невероятна. Тя е не просто красиво момиче – държи се като истинска дама и домакиня. Ти си щастливец.“

Дилън: (усмихва се) „Знам. Понякога се чудя какво прави с мен."

Ерик: „Каквото и да е, дръж се добре с нея. Такива като нея не се срещат всеки ден.“

Дилън: (с леко раздразнение, но и с уважение) „Добре, добре, стига вече комплименти. Да не ти хрумне нещо, а?“

Ерик: (смее се) „Спокойно, тя е твоя. Но ако сбъркаш, знаеш, че ще я защитя.“

Двамата се прегърнаха мъжки, след което Ерик се качи в колата си и запали двигателя.

Ерик: (пускайки прозореца) „Не забравяй – ако имаш нужда от нещо, обади ми се. И... дърпай се от неприятности!“

Дилън: „Както винаги. Айде, тръгвай, преди да ти звъннат пак.“

Ерик се засмя, махна за довиждане и потегли, оставяйки Дилън на тротоара, замислен за думите на приятеля си,докато мислеше бармана на незаконния стриптийз клуба му писа че имат малък проблем.

Дилън затвори вратата след себе си, а в очите му проблесна лека усмивка, когато видя Явора. Тя беше в същата бяла рокля от сутринта, леко наклонена над плота, избърсвайки последните капки от закуската. Тишината в стаята бе запълнена с лекото бръмчене на радиото, което тя беше оставила да свири.

Той се приближи тихо зад нея, обви ръце около кръста ѝ и сложи брадичката си на рамото ѝ.

Дилън: „Знаеш ли, мога да свикна с това. Ти, кухнята, роклята...“

Явора: (смеейки се) „И ти, самодоволно облегнат на мен, докато аз върша всичко? Да, разбира се.“

Дилън: (засмива се тихо) „Точно това си представях.“

Тя остави парцала настрана и се обърна към него, поставяйки ръце на гърдите му.

Явора: „Какво те кара да си толкова гальовен днес? Нещо те гложди?“

Дилън: (задържайки погледа ѝ) „Просто не ми се излиза. Предпочитам да остана тук с теб.“

Явора: (усмихва се) „Излиза? Къде трябва да ходиш?“

Дилън: (забавя думите си, измъквайки се) „Някакви глупости... приятелите ми пак имат нужда от помощ.“

Тя го гледаше подозрително, но реши да не настоява.

Явора: „Добре, но гледай да не се забавиш много. И не ми казвай, че пак ще се върнеш в три сутринта.“

Дилън: (с престорена обида) „Ако се върна, няма ли да ме чакаш? Мислех, че ти си жената на моите мечти.“
Явора: (смеейки се) „Стига глупости, Дилън. По-добре побързай, преди да изгориш вечерята.“

Той се наведе, целуна я нежно по челото и се облегна за миг на плота, сякаш не искаше да тръгва.

Дилън: „Ако остана, ще ми направиш ли десерт?“

Явора: (иронично) „Само ако  спреш да настояваш да чистиш кухнята след това.“

Дилън: (с усмивка) „Значи пак ще ми бягаш с метлата?“

Тя го побутна игриво, връщайки го към вратата.

Явора: „Хайде, върви вече. И се дръж добре, където и да отиваш.“

Дилън: (смигайки ѝ) „Ще се постарая. Но за теб... винаги бих се върнал.“

Той излезе от кухнята, усещайки тежестта на предстоящата среща, но и мислейки за нея – светлинката, която го държеше уравновесен.