ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 70

В болничния коридор
Ерик приключи с документите и с широка усмивка ги подаде на една от сестрите.

Ерик: Ето, готово. Мисля, че свърших перфектна работа, но, честно казано, ако всички сестри тук са като вас, ще си намеря болница за постоянен адрес.

Сестрата: (усмихвайки се) Благодаря за комплимента. Това го чувам по-често, отколкото си мислите.

Ерик: Ама едва ли с такъв ентусиазъм! Може би, за да поддържаме "професионалната връзка", трябва да ми дадете номера си?

Сестрата: (гледайки го закачливо) Вие сте упорит, а? Добре, но само ако е за професионални случаи.

Тя записа номера си на листче и му го подаде.

Ерик: (доволно) Повярвайте ми, професионализмът е моята запазена марка.

В болничната стая
Ерик влезе и завари Дилън, който държеше ръката на Явора, гледайки я загрижено.



Ерик: (иронично) Какво гледаме тук? "Титаник 2: Болничната сага"?

Дилън: (сериозно) Мълчи, Ерик.

Ерик: Ей, само се шегувам. Но наистина, толкова ли е страшно?

Дилън: (не изпускайки ръката на Явора) Никой няма право да я наранява, дори тя самата.

Ерик: Добре, добре. Просто ти казвам, че изглеждаш като герой от драма.

Телефонът на Явора започна да звъни, привличайки вниманието им. На екрана се изписа "Моята красавица".

Дилън: (гледайки телефона с присвити очи) Кой, по дяволите, е това?

Той вдигна и постави разговора на високоговорител.

Дилън: (студено) Кой се обажда?

Петя: (изненадано) Това не е гласът на Явора! Кой сте вие?

Ерик: (усмихнат) А ти коя си, загадъчна дама?

Петя: Аз съм Петя, братовчедка ѝ. А вие кои сте?

Дилън: (по-меко) Аз съм Дилън, а този досадник до мен е Ерик. Явора е в болницата, но вече е стабилна.

Петя: (загрижено) къде е Явора,защо не ми вдигна тя

Дилън: Явора е в болница.

Петя: (притеснено) Болница? Какво ѝ е? В коя болница сте? Идвам веднага!

Ерик: (изненадан) Чакай малко, как така идваш?