ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 69

Дилън седеше зад бюрото в офиса на клуба, подписвайки последния документ, когато телефонът му иззвъня. Вдигна разсеяно, но замръзна, когато чу думите от другата страна на линията.

Гласът на училищния администратор: Господин Рейес, обаждаме се, за да ви информираме, че Явора припадна. Карат я в болницата.

Документите паднаха от ръцете на Дилън.

Дилън: (изръмжа) Какво?! Какво се е случило? Какво ѝ е?!

Гласът: Все още нямаме информация. Медицинският екип се грижи за нея.

Дилън затвори телефона с трясък и се изправи. Очите му се срещнаха с тези на Ерик, който вече разбираше, че нещо не е наред.

Ерик: (с тревога) Какво става, човече?

Дилън: (гневно) Явора... припаднала е в училище. В болницата е.

Ерик мигновено се изправи, готов да действа.

Ерик: (твърдо) Хайде, карам те.

Двамата се втурнаха към колата, докато Дилън беше на ръба на контролираното си поведение.

Дилън: (мърморейки през зъби) Как може да я оставят да се стигне до това? Никой ли не видя, че нещо не е наред?

Ерик: (поглеждайки го крадешком) Спокойно, ще я оправят. Явора е силна, ще се справи.

Дилън: (мрачно) Не ми казвай да се успокоя, Ерик. Тя е всичко за мен. Ако нещо ѝ се случи...

Ерик: (шеговито, за да го разсее) Човече, я по-спокойно. Знаеш, че няма да те остави толкова лесно. Тя обича да те дразни прекалено много.

Дилън не отговори, но хватката му върху седалката беше толкова силна, че кокалчетата му побеляха.

Когато пристигнаха в болницата, Дилън вече беше решен – щеше да направи всичко, за да се увери, че Явора е добре, каквото и да коства това.

В чакалнята на болницата, Дилън и Ерик се изправиха срещу лекаря, който излезе от стаята на Явора. Дилън беше напрегнат, а Ерик изглеждаше притеснен, но опитваше да запази спокойствие.

Лекарят: Господин Рейес, тя е стабилна. Имаше силна болка заради гастрит, но сме овладели състоянието ѝ.

Дилън: (рязко) Гастрит? Как, по дяволите, се стигна дотук?

Лекарят: (спокойно) От това, което разбираме, не се храни редовно и пие кафе на празен стомах. Това е изключително вредно при гастрит. Диагнозата изисква строга диета и редовно хранене. В момента е на системи, за да компенсираме загубените вещества.

Ерик: (с ироничен тон) Значи всичко това е защото госпожица "живея на кафе и инат"?

Дилън: (игнорирайки Ерик, гледа лекаря) Болките? Овладени ли са?

Лекарят: Да, вече не изпитва дискомфорт. Но предупреждавам, че ако продължи с този начин на живот, може да има сериозни последици.

Дилън: (решително) Разбрано. Аз ще се погрижа.

Лекарят кимна и си тръгна, оставяйки Дилън и Ерик.

Ерик: (подсмихвайки се) Знаеш, че ще ти е трудно да я накараш да се откаже от кафето, нали?

Дилън: (мрачно) Не ме интересува. Ще направи каквото ѝ кажа.

Дилън отвори вратата на стаята на Явора и тихо влезе. Тя лежеше неподвижно, заспала. Седна до нея, хвана ръката ѝ и я стисна леко.

Дилън: (шепнешком) Госпожица "няма кой да ми казва какво да правя"... Сега ще разбереш, че има кой. Ще се грижиш за себе си, дори това да значи аз да ти приготвям всяко хранене и да те следя като куче пазач.

Той замълча за момент, прокарвайки пръсти през косата ѝ.

Дилън: (с мек глас) Не можеш да ми правиш така, Явора. Не можеш да се съсипваш и да очакваш да стоя безучастен. Имаш нужда от мен, дори да не го признаваш.

Междувременно, Ерик седеше в чакалнята с куп документи пред себе си, мърморейки си.

Ерик: (сам на себе си) Докато той е вътре и играе романтичния герой, аз трябва да се оправям с бумащината. Нямам ли и аз гастрит, а?

Дилън остана до Явора, твърдо решен да я върне на крака и да не ѝ позволи да пренебрегва здравето си отново.