ЗАВЪРШЕНА!
Яврора 16г момиче,мило,скромно,невинно,живее с баба си и майка си, в малък град,но съдбата я брача в Коста Рика
Дилън,27г мъж,груб,доминиращ, егоцентрък,няма емоция,получава каквото иска има 2 незаконни клуба,занимава се с незаконни неща...
Когато Дилън видя Явора да влиза в стаята с бялата къса рокля, със спуснатата коса и завършена с бяла панделка, не можеше да реши какво да прави. Ревността започна да го изгаря, но в същото време се наслаждаваше на вида й, който изглеждаше като ангел.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
„Какво правиш с мен, Явора?“ – каза той с хриплив глас, без да може да откъсне поглед от нея. Беше очарован и въпреки, че му беше трудно да се контролира, не можа да не изрази какво чувства. „Тази рокля... изглеждаш като...“ той не успя да завърши изречението, но знаеше, че погледът му казваше всичко.
Явора се спря в средата на стаята, усещайки погледа му. Усмивката й беше малко смутена, защото знаеше, че тя беше причина за реакцията му. „Какво, не можеш да кажеш? Защото ревнуваш ли?“ – отговори тя с усмивка, която не скриваше игривото настроение.Дилън, все още събирайки мислите си, се изправи, като я гледаше с поглед, който издаваше смес от раздразнение и възхищение. „Да, ревнувам, но... дяволите... ти просто... не знам дали да бъда ядосан, или да се наслаждавам.“ – каза той, като направи крачка към нея, но все още борейки се със себе си.
Явора, видимо заинтригувана, се засмя тихо и отговори: „Какво ще правиш сега? Ще си ме върнеш ли обратно на дивана или ще ме оставиш да се разхождам из къщата като някоя фея?“
Дилън просто поклати глава и се приближи още повече, взирайки се в нея. „Не знам какво да правя с теб, Явора, но ако не ми кажеш какво да правя, ще загубя контрол.“ – добави той с по-сериозен тон, докато погледът му ставаше все по-дълбок.
Дилън се усмихна палаво и я обгърна през кръста, нежно целувайки шията й. Явора се засмя тихо, а на всяка негова целувка скачаше като малко зайче – смутена, но и весела. Тя леко го побутна и се засмя отново.
"Хайде, мърморко, трябва да ти сготвя," каза тя с игрив тон, опитвайки се да се измъкне от прегръдката му.
