ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 64

Дилън отвори очи и веднага усети тежестта на малката, топла ръка на Явора, която държеше неговата. Погледът му омекна, когато я видя, навела глава на ръката му, заспала, сякаш дори в съня си не искаше да го пусне. Усмивката му беше лека, но сърцето му беше пълно.

„Ти винаги си до мен, дори когато не заслужавам,“ прошепна той толкова тихо, сякаш не искаше да я събуди.

Миг по-късно вратата на стаята се отвори и Ерик влезе с няколко торбички в ръце. Щом видя, че Дилън е буден, лицето му грейна.

„Боже, оживя! Мислех, че ще трябва да обяснявам на Явора как съм те оставил да пиеш като идиот!“ – възкликна Ерик, но в момента, в който тръгна към леглото, Дилън вдигна пръст към устните си.

Шшт, тиха, Принцесата спи,“ прошепна Дилън с ирония, кимайки към Явора, която все още спеше, облегната на ръката му.

Ерик остави торбите на масата и се доближи, но усмивката му беше неумолима. „Е, братле, ако знаех, че ще катастрофираш, за да я видиш така залепена за теб, щях да те бутна с колата още по-рано.“

Дилън изсумтя, но погледът му остана нежен. „Нямаш идея какво ми струва това. И не говори глупости пред нея, ще си помисли, че си по-зле от мен.“

Ерик се наведе към него, с типичния си нахален тон. „О, приятелю, аз съм по-зле от теб. Но ти си този, който кара пиян и все още мисли, че е господар на вселената.“

„Ерик, ако не се махнеш сега, ще стана от леглото и ще те ритна въпреки шевовете ми.“

„Ха, много си наперен за човек, който едва диша без помощта на системите,“ подигра се Ерик, като дръпна един стол и седна до леглото.

Явора изведнъж помръдна и отвори очи. Когато видя, че Дилън е буден, лицето ѝ светна, а сълзите напълниха очите ѝ. Без да се замисли, тя го прегърна силно.

„Ти си буден! О, Дилън, мислех, че... мислех, че ще те загубя!“ – прошепна тя, трепереща от емоция.

Дилън я прегърна нежно, доколкото можеше. „Никога, Явора. Няма сила, която да ме раздели от теб. Съжалявам, че те накарах да се тревожиш.“

Ерик изсумтя и ги прекъсна. „О, моля ви, не започвайте с романтичните филмови сцени. Аз още съм тук и чувството ми за хумор страда.“

Явора го погледна със сълзи в очите, но с усмивка. „Ерик, ако не беше ти, нямаше да съм тук. Благодаря ти.“