Яврора 16г момиче,мило,скромно,невинно,живее с баба си и майка си, в малък град,но съдбата я брача в Коста Рика
Дилън,27г мъж,груб,доминиращ, егоцентрък,няма емоция,получава каквото иска има 2 незаконни клуба,занимава се с незаконни неща,има няколко...
Закусих и след това излязпх от къщата си,се запътих към колата си
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Тръгнах към Ерик имахме среща,с едни псета,за новата стока трева,предлагаме я в стриптийз клубовете.
Срещата с Ерик и онези типове беше планирана отдавна, но всичко в главата ми се въртеше около Явора. Винаги съм бил фокусиран на сто процента в тези срещи - всяка сделка трябваше да е перфектно изпълнена, без никакви грешки. Но сега, дори когато отивах към мястото, една част от мен оставаше с нея. С Ерик трябваше да обсъдим детайлите - опасните хора, които щяхме да срещнем, бяха рискови, но това нямаше значение за мен, защото контролирах нещата, както винаги.
Когато пристигнах, Ерик ме поздрави, но веднага забеляза сериозното ми изражение. Знаеше, че не съм в настроение за шеги. Заговорихме за сделката - всичко беше подготвено: парите, хората, времето. Това бе още един ден, в който трябваше да играя ролята си на човека, който контролира всичко. Но мислите ми продължаваха да се връщат към нея, към това как щях да се прибера и да я видя отново.
Дилън застана пред мъжете с непроницаемо лице, облечен в черната си риза и с твърд поглед. Те го гледаха с леко недоверие, но бързо осъзнаха, че с него няма място за игри.
- Надявам се, че знаете правилата - изръмжа Дилън, като присви очи. - Никакви глупости, никакви номера. Иначе няма да свършите в добра форма.
- Това тук не е шибан пазар. Сделката е проста: взимате парите и изчезвате, иначе ще ви изчезна аз.
- Спокойно, братле, - каза един от тях, опитвайки се да изглежда корав. - Всичко е точно. Тревата е тук. Имаш ли парите?
Дилън го погледна с презрение и хвърли чантата на масата между тях.
- Парите са тук. Но ако и грам липсва от това, което съм поръчал, ще си платите. Разбрахте ли?
Мъжете погледнаха парите, после тревата, и започнаха да се размърдват неудобно. Ерик стоеше наблизо, готов да се намеси, ако нещата загрубеят.
Дилън се усмихна студено.
Мъжат направи крачка към Дилън със Самодоволна усмика
Дилън за секунди удари юмрук на мъжа,хвана го за главата и го удари с коляно,мъжът падна на земята,един от другите двама който дойдоха с лидера си,скочи срещу Дилън,Дилън скочи и го удари с крак,другият се опита да удари дилън но той се дръпна изви му ракта и го налагане в корема с крак.тогава един от мъжете стана и докато кашляше кръв каза
- Добре, добре, - каза едвам другият от мъжете. - Няма нужда от такава крайност моля те господин Дилън. Просто правим бизнес
- Точно така. И ако някога се наложи пак да се видим, се надявам да сте научили урока.
