ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

страница 6

Явора:

Сълзи се събираха в очите ми, докато прегръщах баба за последен път преди заминаването. Тя ме притискаше нежно, а ръцете й трепереха.

„Бъди смела, Явора. Знам, че ще се справиш,“ прошепна тя, опитвайки се да запази спокойствие.

Пуснах я неохотно и се насочих към летището, готова за новото начало. След няколко часа и безкрайни мисли в самолета, стъпих в Коста Рика. Веднага почувствах топлината на въздуха и мириса на океана – това беше мястото, където започваше мечтата ми.

Когато най-накрая пристигнах в училището, сградата се извисяваше пред мен – модерна и величествена, точно както си я представях. Усетих вълнение и малко страх, но се запътих към главния вход, където ме чакаше директорът.

Директорът:

Той ме посрещна с широка усмивка и професионален поглед. „Явора, добре дошла в нашето училище. Радваме се, че си тук.“

Явора:

„Благодаря ви! Нямате представа колко съм щастлива да съм тук. Беше моята мечта…“ Казах го с едва прикрито вълнение, докато гледах сградата зад него.

Директорът:

Той кимна, сякаш разбираше напълно. „Имам едно неочаквано развитие за настаняването ти. Общежитието е претъпкано тази година и, за съжаление, няма свободни стаи.“

Явора:

Чувствах се леко притеснена. „О… разбирам. А какво ще правим в такъв случай?“

Директорът:

„Не се тревожи. Една от нашите ключови личности и спонсори, господин Дилън, предложи алтернативно решение. Ще можеш да отседнеш в неговата къща, докато се освободи място в общежитието.“

Явора:

Не очаквах такова развитие. „Господин Дилън? И той… той е съгласен с това?“

Директорът:

„Да, напълно. Той е наясно с твоите усилия и постижения и смята, че заслужаваш пълната подкрепа на нашето училище.“

Явора:

Беше странно, но нямах избор, освен да се съглася. „Добре, благодаря ви за възможността.“

Директорът:

„Разбира се. След малко ще уредя транспорт до имението му. Добре дошла отново, Явора.“

Какво ли ще стане😝