ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 23

Гледна точка Дилън:

Пътувайки към клуба, не можех да спра да мисля за едно нещо — онзи пикльо, който седеше до Явора в училище. Не знам защо, но не можех да го понасям. Същият този, който си позволи да я поглежда, да седи до нея... Това не можех да го допусна. Сърцето ми бушуваше от яд, а ръцете ми се стегнаха върху волана, докато шофирам. Мислех си, че трябва да се успокоя, но как може човек да се успокои, когато вижда, че някой се опитва да се приближи до нея? Явора... Тя беше моя, и всеки, който се опитваше да я доближи, щеше да съжалява.

Влязох в клуба, а както обикновено, всички жени ме зяпаха. Въздухът беше задушен от цигарен дим и музика, но на мен не ми беше до това. Запътих се направо към масата на Ерик. Той седеше на стола, отпуснат, с чашата в ръка. Очевидно го интересуваше нещо, защото още като ме видя, забеляза, че нещо не е наред.

"Какво става, приятел?" попита ме той с усмивка, но в очите му можех да видя, че е забелязал, че не съм същия.

Седнах на стола, взех чашата с уиски и стиснах здраво чашат в ръката си. Бях на ръба. Почувствах как гневът ми започва да излиза от мен.

"Това е. Явора," започнах, но гласът ми беше рязък. " някакъв тип в училище се опита да.се зближи с нея,не знам точно какво беше това, но не мога да го изтърпя. Просто не мога." Погледнах чашата в ръката си, усещайки как гневът ми расте. "Това не беше случайно, не беше невинно. Някой се опитва да я вземе от мен."

Ерик се наклони напред, събрал всяка дума, която казах. Той знаеше какво означава това за мен.

"Ти трябва да се успокоиш," каза той с усмивка, но в гласът му имаше леко предупреждение. "Не прави нищо, което ще те накара да съжаляваш."

В този миг просто....просто спрях да мисля за думите на Ерик,мислех само за онзи пикльо....и докато се озъзная щупих чашата в раката си...Ерик се притесни,"Какво по-дяволите правиш,какво е това"извика той яростно и загрижено към мен.

"ДОНЕСЕТЕ АПТЕЧКА"извика Ерик но аз Станах от стола и се запътих към изхода, зад мен Ерик викаше но аз не го слушах просто исках да се прибера.