ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 71

Авторът представя Петя:

Петя 17г: беше отражение на Явора по възпитание, но в характерите им имаше осезаеми разлики. Докато Явора беше мила, скромна и често уязвима, Петя беше нейната по-твърда, студена версия. Тя беше вярваща християнка, обичаше адреналина на състезанията с коли и притежаваше характер, който не допускаше компромиси. Наивността й беше омекотена от силната воля и упоритост, които можеха да обезоръжат дори най-доминиращия мъж.

Влизане в стаята на Явора:
Петя тихо влезе в стаята, където Явора още спеше. Погледна към нея с привидно студено, но грижовно изражение.

Петя (с тих, но твърд тон):
– Спиш като принцеса, а тук хората се чудят как да те оправят. Знаеш ли колко ми липсваше? Ама ей сега ще ти го кажа всичко, като се събудиш.

Тя се приближи, остави леко ръката си върху тази на Явора и след кратък миг излезе от стаята.

В коридора, Петя намери Дилън и Ерик да стоят близо до стаята. Те веднага я погледнаха, а Дилън – напрегнат, а Ерик – с лека усмивка. Петя се спря пред тях, кръстоса ръце и вдигна вежда.

Петя:
– Как е тя?

Дилън (твърдо):
– Лекарите казаха, че ще се оправи, но трябва да започне да се храни редовно и да спре с кафето на гладно.

Петя (иронично):
– Кафе? Това ли е проблемът? А вие къде сте били, докато тя се съсипва така?

Ерик:
– О, чакай малко! Не сме ѝ бавачки.

Петя (студено):
– Може и да не сте ѝ бавачки, но като я обичате толкова, трябваше да го видите.

Дилън (рязко):
– Гледай как говориш. Не ми трябва някой да ме учи как да се грижа за нея.

Петя (с твърд тон):
– Тогава се дръж като човек, който се грижи за нея, а не като поредния ѝ проблем.

Дилън (с арогантна усмивка):
– Хубаво говориш, но не мислиш ли, че си малко нахална?

Петя (с ледено спокойствие):
– Нахална? Ако защитаването на братовчедка ми от глупостите на един мъж е нахалство, тогава приемам титлата.

Ерик наблюдаваше сцената със забавление.

Ерик (с шеговит тон):
– Хей, Петя, не всички сме такива чудовища, като го описваш. Аз, например, съм един истински джентълмен.

Петя (повдигайки вежда):
– Джентълмен?,онзи който не се сваля с дърветата?, Ще ти повярвам, когато видя доказателство.

Дилън и Ерик на четири очи:
След като Петя влезе отново в стаята на Явора, Ерик и Дилън останаха сами в коридора.

Ерик (смее се):
– Брат, тези българки ще ни сринат психиката. Красиви, да, ама виж тази – направо си тигър с токчета.

Дилън (кисело, но с усмивка):
– Казах ти да не си правиш илюзии. Петя е огън, а аз съм първият, който изгаря.

Ерик (удряйки го по рамото):
– Само да знаеш, че ако ти се провалиш, аз се включвам. Хубава е, ама хем красива, хем непреклонна – това е рецепта за бедствие.

Дилън (с арогантен тон):
– Ще ти трябва повече от късмет, брат. Тя е точно толкова луда, колкото и нейната братовчедка.

Двамата се засмяха и тръгнаха към кафетерията, оставяйки Петя да се грижи за Явора.

(Героят на Петя е една от читателките ми)🥰❤️надявам се да ви хареса!!