Гледна точка на Дилън:
Явора беше наистина нещо различно. Когато я видях да се справя с масата, усетих как нещо в мен се пробужда – беше нещо, което не бях изпитвал с никоя друга. Когато предложих да й помогна, тя категорично отказа, като каза, че кухнята е територия на жената и че това беше нейно пространство. Някак си това ме изненада, но и ми хареса. Не беше просто малко момиче, което искаше да угоди – тя беше уверена в себе си и в решенията си, както и в мястото, което заема.
Тук в къщата може да е различно, но явно си имаш свои правила“, помислих си.
Тя се зае с всичко сама – дори с подреждането на чиниите и приборите за хранене. Без да се колебае, попита къде се намира всичко, и аз й посочих с лекота, но вътре в себе си се чудех колко внимателно наблюдаваше всичко около себе си. Сякаш наистина принадлежеше тук, като част от мястото, което никога не беше имало нужда от някой друг.
Докато тя сервираше ястието, наблюдавах всяко нейно движение. Ръцете й бяха деликатни, но със сила. Когато постави яхнията на масата, последвана от маусакът и кекса, не можех да не се възхищавам. Всяко ястие беше като произведение на изкуството, което тя беше създала с толкова внимание и любов. За първи път от много време насам се почувствах впечатлен. Явора не беше просто още едно момиче в този свят, тя беше човек, който разбираше истинската стойност на малките неща.
Всяка хапка, която вземах, ми напомняше, че това, което правеше, беше не само за удоволствие, но и за сърце. Когато хапвах от яхнията, усетих топлината и вкуса, които идваха от усилията й. Мусака – съвършенството на подправките, на месото и картофите. Кексът, мек и пухкав, разтапяше се в устата ми. Това беше повече от просто вечеря. Това беше начинът, по който тя изразяваше себе си, и никога не бях виждал нещо толкова истинско.
„Това наистина е… невероятно“, казах, докато я гледах. Усмивката й беше срамежлива, но не се опитваше да прикрие гордостта си.
Явора нямаше нужда от много думи, за да ми покаже, че не само в кухнята е уникална. Тя имаше нещо, което другите жени не притежаваха. Някаква вътрешна сила и увереност, които я правеха различна и ми напомняха, че не е само обикновеното момиче от началото.
YOU ARE READING
ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ
RomanceЯврора 16г момиче,мило,скромно,невинно,живее с баба си и майка си, в малък град,но съдбата я брача в Коста Рика Дилън,27г мъж,груб,доминиращ, егоцентрък,няма емоция,получава каквото иска има 2 незаконни клуба,занимава се с незаконни неща,има няколко...