Страница 3

7 4 0
                                    

Явора:

Очите ми се отвориха от вибрацията на телефона. Беше едва шест сутринта, но съобщението, което чаках толкова дълго, най-сетне беше тук. Сърцето ми заби лудо, докато отключвах екрана. Прочетох бавно всяка дума, страхувайки се, че може би не съм видяла правилно… Но, не. Беше истинско. Приета съм!

С едно движение скочих от леглото и излязох в коридора. Втурнах се към кухнята, където баба вече приготвяше закуската.

„Бабо! Приета съм!“, извиках с цяло гърло, докато лицето ми светеше от радост.

Тя се обърна към мен с огромна усмивка, докато оставяше черпака и се приближи, за да ме прегърне. „Яворке, толкова се гордея с теб, мило дете. Знаех си, че ще успееш!“

Ръцете ми трепереха, докато набирах номера на мама. Щом тя вдигна, успях да изрека едва няколко думи: „Мамо, приеха ме! Утре заминавам!“

Гласът й се изпълни с гордост и радост. „О, Явора! Толкова много се радвам за теб! Толкова горда съм, че се осмели да преследваш мечтите си!“

След като приключихме разговора, се върнах при баба, която вече беше започнала да събира нещата, от които щях да имам нужда. Започнахме заедно да приготвяме багажа ми – всяка дреха, всяка книга беше сякаш част от тази голяма крачка, която щях да направя.

Не можех да спра да мисля за новия живот, който ме очакваше в Коста Рика.

Надявам се да ви е харесало..😊

ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМWhere stories live. Discover now