ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 12

Когато спрях пред къщата, излязох от колата и отворих вратата за Явора. Тя ме погледна с едно леко недоумение, но и с усмивка, сякаш беше готова да започне да се шегува.

– Тук сме – казах, обаче не очаквах веднага да чуя отговор.

Явора, поглеждайки величествената къща пред себе си, каза с едва забележим сарказъм в гласа:

– Ооо, не е лошо... много усилия са вложени. Но ако трябва да съм честна, вкусът ти за мебели... Ммм... определено е за граф Дракола, нали? – Тя се засмя на собствената си шега, която явно беше смешна само за нея

Аз не можех да не се засмея и да й отговоря с наистина забавна закачка.

– Граф Дракола, казваш? Хм, добре, може би трябва да те взема на шопинг следващия път, за да обновим интериора, а? – Подигравателно се усмихнах и добавих: – Но не си мисли, че ще се съглася да променя всичко. Някои неща просто не се променят.

Явора не можа да скрие смеха си, а после погледна към мен със сериозен поглед.

– Може и да не се променя, но, за да бъда честна, не мисля, че бих останала много дълго в една къща, в която всичко е черно... или поне не без да си зготвия нещо за ядене, защото ако се чудя какво да ям с тези мебели, няма да стигна до нищо. – Явора погледна към стомаха си, който издаде леки звуци. – А, и ако обичаш, няма да поръчвам отнякъде, ще готвя сама.

Нямах как да не се усмихна на думите й.

– Готвиш? – попитах със забавен интерес. – Защото ако можеш да готвиш както можеш да правиш шеги, може би ще трябва да се замисля сериозно за менюто тук. – Изрекох последното с игрив тон и я погледнах право в очите.

Явора се изправи с увереност.

– Ще готвя аз, ти ще оцениш. И не се опитвай да правиш нищо, което да ми пречи, защото съм сигурна, че можеш да се справиш с нещо като заварка за кухнята повече от добре. Но кухня? Не, това ще бъде моя територия.

Аз се засмях и се отпуснах на стола, наблюдавайки я, докато тя се готвеше да поеме контрола върху кухнята. Нямаше как да не призная, че тя ми хареса. Играеше със сарказма ми и не се държеше като типичните момичета, които съм свикнал да срещам.

– Добре, готвачке. Тогава ще оценя твоето меню. Но бъди внимателна. Обикновено съм доста критичен, когато става въпрос за храна. – казах с усмивка, а после се настаних удобно на стола и с интерес наблюдавах как тя започва да се заема с приготвянето на храната