ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 51

Дилън се събуди замаян и за миг замръзна на място. Очите му бързо се фокусираха върху това, което го заобикаляше. Тялото му беше обвито в чаршафи, но когато погледна надолу, усети, че не беше сам. Явора лежеше до него, прегърната в ръцете му. Тя беше гола, също както той, а изражението й в съня бе спокойно, но и с нотка на уязвимост, която той не беше виждал досега

Сърцето му биеше бързо, сякаш все още не можеше да осъзнае напълно какво се беше случило между тях. Под чаршафа той видя следи от нощта, която измина - това беше моментът, който завинаги щеше да промени отношенията им. Явора вече не беше същата - тя не беше вече невинната, която бе влязла в живота му. Тя беше негова, в буквалния и метафоричния смисъл.

Тишината на стаята му се стори по-тежка от всякога, докато той стоеше вцепенен, без да знае какво да направи. Беше в състояние на лек шок, но вътрешно не чувстваше съжаление, а напротив - странно удовлетворение и страхопочитание към това, което беше споделил с нея.

Дилън стоеше в леглото, наблюдавайки Явора, която се събуждаше до него. Сърцето му биеше силно, докато гледаше нея - малкото същество, което вече беше в прегръдките му, но по начин, който едва ли можеше да си представи преди. Тя изглеждаше толкова невинна, макар и всичко да се беше променило между тях. Очите й все още носеха нещо чисто и детеобразно, което му напомняше за момичето, което беше познавал - не за жената, с която беше споделил тази нощ.

Явора бавно отвори очите си и за миг погледна към него. Лицето й беше леко изчервено, погледът избягваше неговия. Тя се чувстваше объркана, почти засрамена, но в същото време не можеше да скрие чувството на странна близост. Съществуваше онази невинност в нея, която все още не беше отминала, дори след случилото се.

Не знам как да гледам в очите... не знам как да продължа," каза тя тихо, разрошавайки косата си с ръка, като се опитваше да избегне погледа му.

Дилън я погледна с нещо между спокойствие и нежност. "Явора," каза той с мек тон, "Ти не трябва да се чувстваш зле. Това, което се случи, беше наше решение. Няма нищо, от което да се срамуваш."

Явора погледна за миг към него, но веднага сведе поглед. "Не можеш ли да... не можеш ли да ме погледнеш по същия начин?" тя попита тихо, с леко дрънкащо разочарование в гласа си.

Дилън се наведе и я погали по косата, "Явора, за мен си все същата. Не се е променило нищо. Въпреки всичко, което стана, все още си ти. Още те виждам като малкото момиче, което ми напомняше за детството, и няма да се промени."

Явора усети облекчение от думите му, но все още не беше напълно сигурна как да се чувства. Въпреки това, сега, когато бяха заедно, тя разбираше, че не е сама в този момент, че имаше някой, който я разбираше и я приема, независимо от всичко, което беше станало между тях.