Яврора 16г момиче,мило,скромно,невинно,живее с баба си и майка си, в малък град,но съдбата я брача в Коста Рика
Дилън,27г мъж,груб,доминиращ, егоцентрък,няма емоция,получава каквото иска има 2 незаконни клуба,занимава се с незаконни неща,има няколко...
Дилън я прегърна силно след тази изтория...Той не беше готов за такава история, не очакваше да чуе за такъв ужасен момент от миналото й. Лицето му стана сериозно, а всяка негова мускула се напрегна.
— Явора... — започна той тихо, гласът му беше спокоен, но съдържаше огромно напрежение. — Не можеш да продължаваш да носиш тази болка сама. Не си заслужава да изтърпяваш това от някой, който те е разочаровал толкова много. Този човек не те е защитавал, не е бил там за теб. Ти не заслужаваш такъв баща.
Той се изправи и пристъпи към нея, като се опита да я погали по косата, но усети как ръцете му треперят от яростта, която усещаше. И не беше само гняв към Явора заради страданията й, а гняв към този човек, който не я е обичал така, както всеки родител би трябвало.
...Дилън я държеше здраво, докато Явора се разплакваше в прегръдките му, оставяйки всяка сълза и въздишка да избухне, както тя никога преди не си беше позволявала. Сърцето му се сви от болката й, усещаше всяко треперене на тялото й, всяка тъга, която тя беше събрала вътре в себе си. Болката, която изпита, беше нещо, което го разтърси дълбоко – сякаш всяка нейна сълза бе нож, който пронизваше него самия.
Не можеше да издържи да я вижда така – тази силна, смела Явора, която винаги се бореше със всичко сама. Сега беше толкова уязвима в ръцете му, и Дилън осъзна, че ще направи всичко възможно, за да й даде усещането за сигурност, което заслужаваше.
Той погали косата й нежно и прошепна:
— Явора, не си сама. Ще бъда тук за теб, дори когато ти е най-тежко. И никой… никой няма право да ти причинява такава болка.
Докато тя продължаваше да плаче, той се приведе още по-близо, като искаше да поеме част от болката й, да й даде сила и утеха.
Изморена от сълзите и емоциите, Явора най-накрая отпусна глава на гърдите на Дилън, усещайки топлината и спокойствието, които той й даваше. Ръцете му я държаха нежно, като че ли бяха нейния щит, и постепенно сълзите й намаляха, а умората я завладя напълно. Дилън не помръдна, само я прегърна още по-силно, сякаш искаше да защити всяка частица от нея.
Неусетно и той се унесе, унесен в мисълта за това колко крехка, но и колко силна беше тя. Двамата заспаха, сляти в тиха прегръдка, на дивана, намерили покой един в друг.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
