ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 25

Гледна точка Дилън:

Явора ми поднесе купа със супа и чиния с шоколадов пудинг за десерт. Усетих как ароматите ми разпалват апетита. С всяка нейна постъпка тя ме впечатляваше все повече, макар че нямаше да го призная лесно.

Е, Явора, няма да отрека – започваш да ми правиш доста приятно впечатление," подхвърлих с усмивка, докато се наслаждавах на първата лъжица от супата. "Изглежда, знаеш как да си заслужиш мястото в този дом."

Тя ме погледна, но този път по-сериозно, отколкото очаквах.

"Дилън, не го правя, за да заслужавам нещо," каза тя, леко изчервена, но твърда в гласа си. "Наистина съм ти благодарна, че ми позволи да остана тук. Това, което правиш за мен... не знам как да го опиша. Знам, че не е лесно за теб."

Усетих как думите й ме разтърсват малко. Тя не звучеше като повечето хора, с които бях свикнал – беше истинска и честна, което ме караше да я уважавам още повече.

"Не си длъжна да ми готвиш или да правиш каквото и да е," казах след миг, малко по-сериозно от обикновено. "Може би... просто се наслаждавай на времето си тук, без да мислиш, че трябва да връщаш някакви услуги."

Тя кимна, но виждах, че искаше да ми каже още нещо.

"Просто така съм възпитана," добави тя тихо. "Да се грижа за хората, които са добри с мен."

Не можех да скрия усмивката си. Въпреки това не можах да пропусна възможността да й подхвърля още една закачка.

"Значи казваш, че съм добър с теб? Е, това е ново. Може би ще трябва да започна да те тормозя повече, за да не ме обичаш толкова много."

Тя се засмя, поклати глава и ми се усмихна топло.

"Просто не го приемай толкова сериозно, Дилън. Понякога просто се радвам да направя нещо хубаво за теб, без да има причина."

Чувствах се необичайно спокоен около нея. Не можех да обясня защо, но в нейната компания сякаш всичко ставаше по-лесно и... истинско