ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 34

Дилън гледаше Явора, когато тя се събуди, усещайки всеки сантиметър нервност в тялото си. Тя изглеждаше объркана и малко уязвима, а очите й бяха зачервени, сякаш не е спала добре. Странно беше, как тя успяваше да го привлича толкова силно, дори когато беше в такова състояние.

„Хайде, хапни малко", каза той, с нещо като настоятелност в гласа си, когато забеляза, че тя не беше докоснала храната.

Тя го погледна за миг, сякаш се опитваше да избере правилните думи, след което каза с усмивка: „Ще хапна само ако и ти хапнеш с мен."

Дилън не можеше да се сдържи и изпуфтя, но все пак седна обратно, като взе част от храната и започна да я яде. Беше странно, но той всъщност се наслаждаваше на идеята да бъде с нея, дори когато тя настояваше за нещо толкова малко, като това.

Докато ядеха, той забеляза, че Явора гледаше нещо, което изглеждаше като спомен, но нямаше как да знае със сигурност. Очите й се плъзгаха по плота, сякаш беше далеч от този момент, далеч от храната и от всичко около тях.

След като приключиха с храненето, Дилън стана да си тръгне. Но преди да може да направи и стъпка, чу гласът й:

„Чакай..."

Тя не беше спирала да го гледа. Очите й се бяха смекчили, а в гласа й имаше нещо, което го накара да се обърне отново.

Моля те, остани тази вечер... за последно. Само за тази вечер", каза тя, поглеждайки го със странна уязвимост в погледа си.

Дилън остана на място, вглеждайки се в нея, и вътрешно се бореше с чувствата си. Явора... тя не беше като всички останали, нямаше как да я остави да спи сама след всичко, което се беше случило. Той беше твърд, но не безсърдечен.

„Добре, но само защото ме молиш", каза той, все още с усмивка, но с определена твърдост в гласа си.

И така, той остана. Но вместо да спи спокойно, той все пак знаеше, че тази вечер няма да е същата като всички останали. Тя щеше да се бори с вътрешните си демони, а той щеше да бъде до нея.