ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 73

Ерик не спираше да наблюдава Петя, докато тя се движеше около Явора, сякаш времето беше спряло за него. Тя беше различна – по-хладна, по-самоуверена, със студена външност, но вътре в себе си усещаше нещо, което го привличаше. За разлика от Явора, която беше мила и открита, Петя изглеждаше като някой, който знае как да контролира ситуацията, да я доминира. Ерик не можеше да не се възхищава на нейната увереност и независимост. Тя беше красива, но не просто заради външния си

вид – имаше и нещо много по-силно в нея.

Мислите на Ерик:
„Тя е като Явора, но с още повече огън в себе си. Явора е нежна, а Петя... тя е някаква стена. Не е лесно да я разбереш, но когато се погледнеш в нейните очи, виждаш, че тя има всичко под контрол. Не мога да си представя какви са отношенията между тях, но ако Явора е меката страна на монетата, Петя определено е твърдата. Странно е колко различни могат да бъдат две

сестри, които изглеждат толкова еднакви на повърхността. Може би това е и причината да ме привлича. Знаеш ли, всъщност тя ми напомня на мен – прави всичко сама и не позволява на никого да я влачи.“

Ерик се опита да се съсредоточи върху ситуацията, но не можеше да спре да мисли за Петя и нейното поведение, което изглеждаше толкова непоклатимо и уверено. Беше ясно, че тя няма да се поддаде лесно на никого – дори и на Дилън, колкото и да изглеждаше той доминиращ в ситуациите.

Дилън: (с нежност)

Как се чувстваш, малката ми? Болката мина ли?
Явора: (усмихва се слабо, усеща ръката му)

Малко по-добре. Все още има дискомфорт, но поне не е толкова силно.
Дилън: (галейки я по бузата)

Това е добре. Ще се оправиш скоро, няма да позволя нищо да ти се случи.

Явора: (поглежда го с благодарност)

Благодаря ти, че си тук. Чувствам се по-сигурна, когато си до мен.
Дилън: (прехвърля поглед към нея и я гледа с интензивни очи)

Дилън: Ще бъда винаги до теб, Явора. Няма нищо, което да може да те застраши, докато съм тук.
Явора: (почти шепне)

Явора: Обичам те, Дилън.

Дилън: (усмихва се, нежно целува бузата й)

И аз те обичам, малката ми. И ще направя всичко за теб.

Гледна точка на автора:

Петя стоеше там, леко смутена от сцената, която току-що беше наблюдавала, но все пак не изпускаше иронията в тона си. Тя погледна към Дилън и Явора, след което с усмивка на устните каза:

Петя:

Страхотна сцена, наистина. Мисля, че трябва да отида до „Мутела“ и да се настаня, но ще се върна при теб, Явора.

Дилън: (поглеждайки я с нещо като леко недоумение)

Няма нужда да идваш, Петя. Остави, всичко е наред тук.
Петя: (със студена усмивка)

Няма нужда да ми казваш какво да правя, ще реша сама.

Ерик: (с леко засмиване, гледайки Петя)

Ако искаш, мога да те закарам до „Мутела“.
Петя: (поглеждайки го с интерес)

Може би ще се възползвам от предложението ти.
С това Петя се приближи до Явора и целуна челото й, като й каза, че ще се върне скоро. След това, заедно с Ерик, се отправиха към колата му.

Диялог между Петя и Ерик:

Ерик: (като стар приятел, шеговито) И какво ще правиш в този „Мутел“, а?

Петя: (с хладна усмивка) Може би просто ще се отпусна малко. Човек има нужда от спокойствие, нали?

Ерик: (преглеждайки я през огледалото на колата) Спокойствие? Не те ли е страх от самотата?

Петя: (с ирония) Страх? Аз не се страхувам от нищо, дори не от самотата.
Ерик: (усмихвайки се леко)

Ерик: Това е добре. Ти наистина си различна от Явора. Но тя е страхотна, ти също си такава.
Петя:

Петя: Благодаря ти, но не съм тук за комплименти. Просто ми трябва малко време за себе си.

Когато пристигнаха пред „Мутела“, Петя излезе от колата без да каже много и влезе в сградата. Ерик остана седнал в колата, загледан в нея, докато не изчезна от погледа му.

Мислите на Ерик:

„Каква е тази жена... Петя. Тя има нещо в себе си, нещо, което не може лесно да се игнорира. Прекалено студена, но в същото време и силна. Няма да я забравя лесно. Може би тя е още по-загадъчна от Явора. А и не беше като да се съпротивлява на мен – напротив, тя си знае какво иска, и не се страхува да го постигне. Ще бъде интересно да я разбера повече. Чудно какво ще се случи, когато се сблъска с Дилън... Ще бъде предизвикателство да се настани в живота му.“