ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 11

Дилън

Явора. Малка, скромна, изглеждаше толкова нежна и невинна, че не можех да не забележа. От първия път, когато я видях, тя беше всичко, което обикновено избягвам. Млада, наивна, с тези големи зелени очи, които сякаш ще ме погълнат, но и ще ми покажат нещо… ново. Косата й беше кестенява, почти копринена, а кожата й беше толкова бяла, че изглеждаше като изваяна от самата светлина. Тя беше все още дете, но имаше нещо, което ме караше да се чувствам по различен начин

Когато влезе в колата ми, облечена в това сладко бяло боди, с черните дънки и коженото якенце, не можех да не я зяпам. Не й липсваше нищо. Всеки детайл от нея беше внимателно подбран, не толкова за да впечатли, колкото за да привлече внимание. Тя не изглеждаше като някоя от онези момичета, които обикновено бях свикнал да срещам. Не се опитваше да ми угоди, а в същото време беше очарователно упорита, сякаш знаеше точно какво иска от живота.

А, да, знаех как да я прочета. Знаех, че има самоуважение, че ще се бори за своето място, за всичко, което заслужава. Нямаше да се подчини лесно, но това беше точно, което ми харесваше. Когато ме попита дали ще тръгнем днес или утре, я зяпах за миг, усмихвайки се леко на нейната изправеност. Тя се опитваше да не изглежда, че се интересува, но погледите й предаваха нещо друго. Щеше да ме изненадва, а това ми беше интересно.

Не познавах момичета като нея. Беше различна, не беше от онези, които идват и си тръгват от живота ми, оставяйки след себе си само излишни спомени и нищо повече. Явора носеше в себе си нещо… ново. Със своето съмнение и своето мълчание, тя успяваше да привлече вниманието ми по начин, който никоя друга не можеше

Да, беше малка и крехка, но нямаше да й бъде лесно да избяга от мен. Знаех, че някъде в нея имаше повече, отколкото просто красивото лице и тялото й. И мисля, че точно това ме караше да я наблюдавам още по-внимателно. Щеше да се изправи срещу мен рано или късно – и ми беше интересно как ще се справи.

Ще е интересно да видя каква ще бъде тя.