ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 54

След като Явора приключи с закуската, Дилън предложи да отидат до магазина за още няколко неща, които липсваха. Двамата се разходиха, напълниха една кошница и се върнаха обратно у тях. Малко след като сложиха покупките на мястото им, звънецът на вратата прозвуча.

„Това е Ерик,“ каза Дилън и отиде да отвори. Явора погледна през рамото му, докато на прага застана високият, усмихнат мъж. Ерик влезе вътре и погледът му веднага падна върху нея.

„Ерик, това е Явора,“ представи я Дилън. „А това, малката, е Ерик. Нещо като мой брат.“

Явора се усмихна широко и подаде ръка. „Приятно ми е! Сядай, закуската е готова.“

Ерик кимна, но очите му все още оглеждаха любопитно как тя се движеше из кухнята – уверена, грациозна, с усет за всеки детайл. След минута Явора поднесе ястията на масата и покани двамата да седнат.

Диалог:
Ерик: (сяда, малко разтроен) „Уау, Явора, трябва да призная – впечатлен съм. Изглеждаш като истинска дама... и домакиня едновременно.“
Явора: (смеейки се, докато слага салатата на масата) „Благодаря, но това е само фасада. Вътрешно съм пълен хаос.“
Дилън: (засмива се и се обляга назад) „Не я слушай, Ерик. Тя е перфектна. Тази закуска буквално ме спаси от гладна смърт.“

Явора: (строго, но с усмивка) „И няма да ме спаси от миенето на чиниите, нали?“

Диалог:
Дилън: (опитва се да разведри Ерик) „Хайде, брат, закуската е супер. Явора направи всичко, само за да те извади от депресията."

Ерик: (усмихва се слабо, но поглежда към Явора) „Наистина, благодаря, Явора. Аз... наистина оценявам жеста. Не знам дали Дилън ти каза, но… момичето, което харесвах, има гадже."

Явора: (усмихва се окуражително) „Не се тревожи. Знаеш ли колко често такива неща се случват? Тя просто не е била подходящата за теб.“

Дилън: (с въздишка, но с усмивка) „Точно така, брат. Забрави я. И гледай да изядеш всичко – Явора държи на това.“

Ерик: (намигва) „Сега виждам защо си толкова обсебен от нея, Дилън.“

Явора: (смее се и сочи Ерик с пръст) „Ако харесваш храната ми, значи ще трябва да оставиш чиниите си на масата. Това е моята работа.“

Дилън: (с усмивка) „Виждаш ли, Ерик? Явора не понася да пипаме нейния „терен“. Единственото, което ни остава, е да я слушаме и да ядем."

Ерик: (усмихнат, макар и тъжен) „Не знам как го правиш, Явора, но за пръв път се чувствам по-добре.“

След това закуската премина с по-леки разговори, а Ерик се чувстваше подкрепен и оценен. Явора поддържаше уюта, като не допускаше никого да се намесва в нейната зона, и събира всички чинии след закуската, както винаги.

Ерик: (взема чаша с кафе и поглежда Явора) "Не мога да повярвам как всичко тук изглежда толкова... организирано. Човек, може да се почувства като в ресторант, не само в къща."

Явора: (усмихва се, докато подрежда чиниите) "Това е просто начинът, по който ми харесва да бъде. Ако искате да ядете, трябва да има ред."

Дилън: (смигва на Ерик) "Затова е толкова невероятна. Тя обича да е на „ти“ с кухнята и не позволява никой да се намесва."

Ерик: (с усмивка) "Виждам това. Тя не е просто домакиня, а истинска магьосница в кухнята."
Явора: (вдига рамене с леко съмнение) "Просто обичам да готвя. Това ми доставя удоволствие. Пък и не мога да търпя, когато някой пипа моите неща."

Дилън: (поглежда я с обожание) "Е, затова си моята Явора. Винаги знаеш как да направиш всичко по-добро."

Ерик: (намигва) "Аз само чакам да видя какво ще ни предложиш за обяд."

Явора: (с подигравателен поглед) "Ще бъде специално. Но за това трябва да ме оставите да се справям в кухнята сама."

Дилън: (игриво) "Виждаш ли, Ерик? Тя вече започва да се държи като собственик на кухнята. Няма да я изкушавам с помощта, само ще я наблюдавам."

Ерик: (смеейки се) "Знам, знам... не смея да я пипам. Ще бъда просто наблюдател."

Явора: (с усмивка, отговаря с леко подигравателен тон) "Точно така, само гледайте. И след това ще съм много щастлива да ви накълцам за следващото ядене."