ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 19

Гледна точка Дилън:

Дилън се събуди с леко замаяна глава и неясни спомени от предишната вечер. Първоначално, очите му не можеха да се отворят напълно, но усети нещо необичайно до себе си. Усети топлината на нещо или... на някого. Сърцето му забърза темпото, когато осъзна, че ръката му държи Явора близо до него, сякаш беше негово собствено притежание, а лицето му беше заровено в меката й коса.

Дилън:
(шепнешком, за да не я събуди)
– Как, по дяволите, се озова тук... И защо се сгуши така в мен?

Той се опита да оправдае ситуацията пред себе си – тя вероятно му е помогнала, понеже беше пиян, но защо, за бога, не си беше тръгнала след това? Тя беше почти като "затворена" в обятията му, сякаш никой друг нямаше право да я докосне. А той усещаше притежателност, която не беше изпитвал от дълго време.

Дилън:
(поглеждайки я със смес от раздразнение и изненадано възхищение)
– Ти, Явора… какво си ми направила, че да ме накараш да те държа така?

Без да иска, той прокара пръсти през косата й, усещайки колко мека беше. В този момент Явора се размърда леко, а той бързо се отдръпна, надявайки се тя да не е видяла нищо от неговото неочаквано нежно отношение.

Гледна точка Явора:

Явора се събуди бавно, усещайки нещо тежко и топло около себе си. Очите й трепнаха, преди да се отворят напълно, и когато най-сетне разбра какво става, срещна погледа на Дилън, който я наблюдаваше с леко намръщено изражение.

Дилън:
– Защо остана тук, а не се прибра в стаята си?

Тя го изгледа със смесица от раздразнение и лека ирония, не успявайки да сдържи сарказма си.

Явора:
– Ами, може би, защото ти се появи в коридора пиян като дъска и падна на земята. Помислих, че ще е мило да помогна, вместо да те оставя да спиш на пода. Не мислиш ли?

Той се намръщи още повече, но в погледа му се четеше лека изненада. Не беше свикнал някой да му отговаря така.

Дилън:
(с лека насмешка)
– И защо не си тръгна след това? Да не би да се страхуваше да оставиш "бедния" Дилън сам?

Явора:
(повдигайки вежда)
– Ти не ми остави много избор, като ме сграбчи, сякаш някой се опитваше да те ограби. Дори насън не пускаш контрола, а?

Дилън се усмихна, но беше усмивка, в която се усещаше леко раздразнение и интерес.

Дилън:
– Може би съм просто добър домакин. Сгушването явно е включено в пакета.

Явора:
(усмихвайки се саркастично)
– Значи си мислил за удобствата на гостите си? Много мило, но за следващия път – предпочитам да спя сама.

Той леко се засмя, наслаждавайки се на това, че не го е страх да му отговаря, а тя се надигна от леглото, игнорирайки топлината, която се усещаше между тях.

Гледна точка Дилън:

Дилън остана в леглото, гледайки как Явора затваря вратата след себе си. Не можеше да не усети лекото разочарование, че тя толкова бързо избяга от стаята. За миг остана в мълчание, усмихвайки се почти незабележимо – тя определено беше различна от всички други, които някога бе срещал.

Това момиче имаше смелостта да му отвръща с остроумие и дори сарказъм. Рядко се случваше някой да не се огъне под неговия поглед или да не премълчи истинските си мисли. Но тя беше... открита, дори понякога безцеремонна, и това го развеселяваше по начин, който дълго време не бе изпитвал.

Дилън прокара ръка през косата си и се надигна от леглото, усещайки леко недоволство. Не можеше да разбере защо тази нейна независимост го привличаше толкова. Всяка друга на нейно място би направила всичко, за да го впечатли. А Явора... сякаш дори не се интересуваше от това, че е тук, в неговия свят, и нямаше никакво намерение да му угодничи.

Нахална е," помисли си той със смях.

Но същевременно се чудеше докъде може да стигне тази нейна смелост и дали ще успее да я опознае.

Малко по-дълга страница..съжелявам 🥲