ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 20

Гледна точка Дилън:

Докато слизаше по стълбите след освежаващ душ, Дилън я видя в кухнята - Явора стоеше до плота, облечена в снежнобял анцуг с къс топ и късо горнище, което идеално подчертаваше фигурата й. Косата й падаше свободно на раменете, а лицето й беше свежо и озарено, сякаш беше готова да завладее света. Изведнъж той усети, че неволно я оглежда твърде дълго и че тя забелязва погледа му.

"Закуска само за мен?" - вдигна леко вежди той, опитвайки се да прикрие изненадата си с обичайната нотка на сарказъм.

"Да," отвърна тя спокойно, но с искричка в очите. "Днес е първият ми ден в училище, няма как да пропусна сутрешната подготовка."

Дилън се подсмихна, но не можа да скрие лекото си раздразнение - имаше усещането, че Явора за пореден път контролираше ситуацията. Въпреки че уж беше в неговия свят, тя намираше начин да го изненада. И, без да иска, започна да забелязва колко добре й стоеше този бял спортен екип.

"Сериозно ли мислиш да отидеш така облечена?" - попита той, опитвайки се да не издаде твърде много от мислите си. "Твърде... красиво е. Съмнявам се, че съучениците ти ще могат да се съсредоточат."

"Това е само анцуг, Дилън," каза тя, с леко подигравателна усмивка. "Не виждам нищо нередно."

Той я наблюдаваше как довършва последните детайли по закуската, и за първи път се улови, че мисли дали няма да я загуби – поне като присъствие в дома си.

Гледна точка Дилън:

Докато Явора сервираше закуската, Дилън се облегна назад, неволно наблюдавайки всяко нейно движение. Тя сякаш имаше усет за всичко – всяка чиния, всяка подредба. След като му сервира, Явора му каза строго: „Чиниите в мивката, и не пускай водата – като се прибера, ще се заема сама.“ Взе чантата си и напусна къщата, оставяйки след себе си нежен аромат на свежи цветя. Дилън проследи стъпките й до прага и се спря, докато вратата се затваряше.