ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Страница 9

Дилън

Когато Явора се качи в колата, Дилън не успя да скрие изненадата си от външния й вид. Бялото й боди прилепваше по тялото й, разкривайки деликатно част от стегнатия й корем, докато коженото яке и черните дънки добавяха нотка увереност към нейната невинност. Тя изглеждаше различно от всяко момиче, което бе виждал досега — смесица от естествена красота и нещо неподправено, което го накара да се замисли за нея повече, отколкото очакваше

Интересно," помисли си той, докато подреждаше багажа й в колата. "Толкова млада и невинна, но с поглед, който показва, че няма да се остави лесно да бъде ръководена. Може би дори е малко предизвикателство за мен."

Той се качи в колата и я погледна внимателно, докато тя разглеждаше документите в ръцете си. Явора усети погледа му и го погледна с вдигнати вежди, което го накара да се усмихне самодоволно.

Явора:
"Какво? Ще тръгнем ли днес, или просто ще си стоиш и ще ме гледаш цяла вечер?" – Тя му се усмихна леко предизвикателно.

Дилън:
"Търпение, малката," – отвърна той с усмивка. "Просто ти се възхищавам. Очевидно се справяш доста добре с това да привличаш внимание, дори без да се стараеш."

Явора:
"Не съм сигурна дали това е комплимент, или просто опит да ме разконцентрираш." – Тя вдигна поглед към него, с искрица предизвикателство. "Но благодаря… мисля."

Дилън запали двигателя и тръгна по улицата, хвърляйки й от време на време погледи. Тишината в колата беше изпълнена с напрежение, докато той не се обърна към нея.

Дилън:
"Какво четеш?" – посочи той към книгата в ръцете й, опитвайки се да разчупи мълчанието.

Явора:
"Нещо, което едва ли ще те заинтересува." – Тя се усмихна загадъчно, като поклати глава

Дилън:
"Опитай ме. Не се знае, може и да ме изненадаш."

Явора:
Добре, но ако заспиш по време на обяснението, няма да те съжалявам," – каза тя със саркастична нотка. "Чета класически роман. История за любов, страст и саможертва."

"А, значи си романтичка," – Дилън се засмя, наслаждавайки се на лекото зачервяване на бузите й. "Това не го очаквах. Честно казано, мислех, че ще предпочиташ нещо по… практично."

Явора:
"Сигурно това ти се струва глупаво, но книгите ми дават нещо, което този свят понякога не може. Може би ти няма да разбереш." – Тя отвърна погледа си през прозореца, сякаш не искаше да разкрива повече.

Дилън:
"Не ме подценявай," – каза той, като намали скоростта и я погледна настойчиво. "И аз имам своите начини да избягам от света, но те не са съвсем подходящи за разговор."

Явора:
"Забелязах," – отвърна тя, без да изпуска ироничния тон. "Но аз не бягам от света, просто търся малко пространство за себе си, което е малко по-различно."

Дилън:
"Трябва да призная, малката, ти си истинска мистерия." – Усмивката му беше леко провокативна, а очите му я оглеждаха внимателно. "Сигурна ли си, че няма да съжаляваш, че ще живееш под един покрив с мен?"

Явора:
"Ще се справя. Въпросът е дали ти ще се справиш с мен." – Тя му се усмихна леко, без да се поддава на неговото предизвикателство.

Дилън:
"Харесва ми това в теб. Е, добре, ще видим докъде ще стигнеш. Готова ли си за новото си място?"

Явора:
"Винаги съм готова," – каза тя уверено.