BTS: One Of A Kind

Headshot

- Спри да го зяпаш!-викна познат глас. Беше най-добрата ми приятелка. Изведнъж се върнах в реалността и разтърсих глава.

- Пфф, аз не го гледах... нее...

- Т/И, просто го заговори най-накрая!

- Да го каквоооо...не. Никакъв шанс.

Ставаше дума за Джунгкук. Той е най- малкият от групата на готините. И, разбира се, постоянно бе заобиколен от момичета. Той и Джимин отхвърляха по около 10 момичета на ден.

- Пробвай! Нищо няма да ти стане от един разговор. А и със сигурност те е забелязал. Та ти си единственото не азиатско момиче в даскало.

Преглътнах шумно. Права беше. Трябваше да опитам. Обля ме прилив на адреналин.

- Ами... хубаво...- казах тихо.

- Моля?! Ти наистина ли? Омг, най-накрая ме послуша...не мога да повярвам! Давай, момиче! Отивай и говори с него! Виж дори няма момичета около него! Бързо преди да дойде някоя!-каза тя и ме избута в тяхна посока.

Премигах уплашено и забързах крачка. Дори не знаех за какво да си говоря с него. Можех да го питам какво е домашното по физика, тъй като имахме физика заедно... да, това щях дa питам.

Застанах до тях, но точно тогава Ви пусна някакъв клип на телефона си и всички се скупчиха в кръг. А аз седях до тях и се чудех какво да правя. А всички момичета ме гледаха злобно. Стоях втренчена в гърба на Джунгкук и го чаках да се обърне. Изведнъж клипа, който гледаха, ги стресна с писък и Джунгкук скочи назад. Но понеже бях твърде близо до него, ме бутна. Аз паднах по гръб и си ударих главата в земята. Усетих болка в главата, но тя беше замазана, както и всичко около мен. Чух, че стана суматоха и видях как Джунгкук приклекна пред мен с притеснено изражение. Вдигна ме на ръце и се забърза съм сестрата. Осъзнах къде се намирам на половината път.

-Ау... - изохках аз и се размърдах леко в ръцете му.

- Добре ли си?-попита ме бързо той. Поклатих леко глава и това явно трябваше да се брои за "да".

Когато пристигнахме при сестрата, тя ми даде обезболяващо и ми направи превръзка около главата. Усещах как почна да ме унася и заспах преди да е готова превръзката.

Събудих се в някаква стая осветена в бяло. Главата ми пулсираше и ме болеше. Премигах. Къде се намирах?? Станах бавно и се огледах. Все още бях в кaбинетa на сестрата. Но колко беше часа?? "Къде ми е телефона?" помислих си. Него го нямаше никъде. Плюс, че бях сама. Изби ми студена пот. Беше зловещо тихо. Станах и осъзнах, че бях боса. Защо? Отново се огледах за телефона ми, но нищо не видях. Събрах смелост и излязох от стаята. Коридорът беше неосветен и беше тъмно като в рог. За момент се попитах :"Ти нормална ли си?! Защо бродиш по зловещия коридор?!" Отговор не намерих. Продължих като се клатушках наляво надясно. След съвсем малко осъзнах, че знам къде се намирам. Напипом хванах дръжката на близката врата и я отворих. Студеният въздух ме прониза. Поех рязко дъх и главата ми отново запулсира. Усетих цигарен дим. Навън стоеше Джунгкук. Пушеше. Да бъда честна, гледката изобщо не ми се понрави, но нямаше какво да направя по въпроса. Той се обърна към мен и очите му мигом се озариха. Това размърда пеперудите в корема ми.