BTS: One Of A Kind

Торта

Седнах на дивана до Юна, която ме гледаше с широко отворени очи и бе цялата зачервена. Започна да си играе с косата си и избягваше очния контакт.
- Възнамеряваш ли да почнеш скоро?-казах с привидно отегчение, но отвътре просто изгарях да разбера какво се е случило.
- Добре... аз... виж... дори не съм сигурна как стана всичко.-започна изнервено тя.- Помниш ли, че Мин Су ме покани на партито за рождения си ден?
Кимнах.
Хах, как да забравя това? Та аз и максимум още двама от училище бяхме единствените, които не бяха поканени. Дори не разбирах защо това момиче не ме харесва.
- Е ами всъщност се сближихме заради проекта по физика. Хах, ноо на партито станаха някои неща...

~ Спомен на Юна [от нейно име] ~

Отидох до масата с храната. Не разбирах защо Т/И ме накара да отида на това парти, въпреки че изобщо не харесвах Мин Су. Имаше торта. Миришеше на шоколад. Наведох се към нея и с пръст взех малко от глазурата. Беше адски вкусна. Отново насочих пръста си към тортата, но някой отзад ми бутна лакътя и някак си успях да си вкарам ръката в тортата. Фак.
Бързо изкарах ръката си, която беше цялата в крем.
- Съжелявам, че те бутнах.-каза някой зад мен.
- Хах и има защо. Пробих дупка на тортата.-казах като се обърнах и видях Джимин. Паникьосах се. Като ми видя ръката той започна да се смее.
- Я! Престани да се смееш!-викнах и без да мисля (очевидно) го ударих с намазаната ръка по главата. За секунда се намразих, защото бях направила такава простотия, че той може никога да не ми проговори. Джимин подскочи. Започна бързо да маха крема от главата си, но не се получи. Ставаше по-зле. Беше мой ред да се смея.
- Я! Защо го направи?!
Но аз просто не можех да си поема дъх.
- Смешно ти е, а?- каза със странен блясък в очите Джимин.- Сега ще видиш.
Той взе голямо парче от тортата и тръгна към мен. Ококорих се и започнах да тичам. Промуших се измежду хората, но чувах, че беше зад мен. Видях тоалетната. Може би там беше моето спасение. Влязох в нея, но това се оказа голяма грешка. Джимин ме хвана за ръката и ме упря в стената. Бяхме само двамата. За първи път мисълта да съм с момчето, което харесва в една стая ме ужаси. Той се приближи до мен, а погледа ми беше насочен към голямото парче торта в ръката му.
- Парк Джимин... моля те... не е нужно да го правиш. Съжалявам. Аз...
*пляс*
Тортата беше забита в лицето ми. Джимин се засмя. Ръцете ми изчистиха очите ми от тортата. Беше гадно. Имах крем в очите. Сълзи се стекоха от очите ми без да желая.
- Ей, добре ли си...
По дяволите.
- Супер съм.-казах, като махнах някаква част от тортата от бузата си и се насочих към огледалата и мивките.
Погледнах лицето си. Изглеждах потресаващо. Смях на отчаяние се отдели от устните ми.
- Ужас. Мразя те, Парк Джимин.-казах и избърсах лицето си с кърпичка.
- Хах. Невероятен съм, нали ,Юна?-каз, като застана до мен и започна да си оправя косата.
- Сигурно.-отвърнах.
Измих лицето си. Добре, че не носех грим.
Изведнъж се чу писък.
"ТОРТАТА МИИИ!"
Джимин се приближи до мен ухилен и ме хвана за китките.
- Мисля, че ще иска да й се извиниш...-каза все така ухилен.
- Аз ли? Аз само си вкарах ръката в нея. Ти взе парче!- изшептях последното изречение.
Засмяхме се.
- Pabo...-казах докато гледах в земята.
- Я! Внимавай с думите!
- Или какво....?
- ЮНА СЪСИПА ТОРТ...-извика Джимин, но не му позволих да довърши. Просто притиснах устните си в неговите.
~ край на спомена [гл точка Т/И] ~

- ТИ КАКВО?!?- викнах с цяла сила.
- НЕ МЕ ВИНИ БЯХ ИЗПИЛА КЕНЧЕ БИРА!
- Господи....толкова бързо... още съм в шок. Коя си ти и какво направи с най-добрата ми приятелка?!
- Изядох я. И никога вече няма да я видиш.-каза с ухилена физиономия.
- Млъкни и продължи да разказваш.

След секунда осъзнахме какво бях казала и почнахме да се смеем.

- Ами това е. След това лека-полека започнахме все по-често да се виждаме и накрая... се събрахме.
- Господи ще те убия! Защо не ми каза?!?! Искаш да умреш ли?!

- Ами защото... исках да ти кажа, но след ден стана това с теб и Джунгкук...
Изчервих се цялата.
- К-какво с Джунгкук?
- Когато те удари. Какво друго?
- Ааа нищо нищо...-казах и й дадох знак с ръце да продължи да говори. Не бях разказвала на никого това с Джунгкук все още.
- Ами щях да ти кажа, но това се случи и цялата история тотално ми изскочи от главата. И всеки път, когато искам да ти кажа или забравям, или се случва нещо и ... така.
- Ти си много зле...
- И аз те обичам...
- И щом сме се разговорили за неща които не сме си казвали...-започнах като се протегнах.

*разказва за коледата и за двешния ден*

- Уааааа.
- Да знам нали. Ужасно е.-казах и се почешах по челото.
- Защо? Две хубави момчета те харесват! Какво по-хубаво от това!
- Юна, проблема е, че тръгнах с Шуга, защото си мислех че Джунгкук не ме харесва и исках да го преживея. Но той ми каза че ме. А не мога да зарежа Шуга. Той е супер мил с мен и е много чаровен и се чувствам добре когато съм с него. И няма да го зарежа! А и мисля, че започвам да го харесвам.
- Ами тогава точно това кажи на Джунгкук тогава.-отвърна ми Юна.
- А-аз... не мога.
- Защо?!
- Ами ще ме погледне в очите и ще омекна. И няма да мога да мисля. Човек супер объркана съм.

Минута мълчание.
- Имам идея. Защо просто не го игнорираш. Пише ти-игнор. Говори ти- слушалки или просто тичаш при Юнги.
- Ами ако стане по-зле? Ако ме пита защо го игнорирам?
- Т/И, слушай ме! Просто си повтаряй, че Шуга е този, с когото искаш да си, а Джунгкук да си гледа работата.
- Ами... ще пробвам.
- Давай! Ще успееш...
Честно, не вярвах този план да проработи, но нищо не ми пречеше да пробвам... предполагам...