BTS: One Of A Kind

Срещата

Извадих четката за рисуване и акварелните моливи. С тях оцветих набързо драсканицата си и намацах отгоре вода, с надеждата рисунката да стане по-добра. Не можех да определя дали се получаваше това, което исках, тъй като бях прекалено заета да си мисля за това което стана вчера.

~ Спомен на Т/И ~

След минута се бях успокоила. Сълзите ми бяха попили в бялата тениска на Джунгкук. Чак сега осъзнах какво всъщност бях направила. Аз го бях прегърнала! Една част от мен искаше да се отдели, но останалата просто отказваше. Там ми беше толкова удобно. Усещах топлината му.
Явно чул, че съм се успокоила той попита:
- Мина ли ти?
Кимнах с чело забито в гръдта му.
- Това е добре.-каза и се отдръпна от мен. Прегръдката се разпадна, а аз се почувствах празна. Сякаш аз бях балон, а той беше моят въздух. - Е, ще продължаваме ли?
- Да.-отвърнах тихо и се върнах към заниманията си- търсенето на книгата за китовете.

~ Край на спомена ~

Мисълта, че съм прегърнала две момчета за един ден се прокрадна в съзнанието ми. Усмихнах се. Хах, да стига толкова любовен живот за мен следващите 3 години.
Трябваше да си го призная- аз съм тотално побъркана.

Погледнах телефона си. Той беше на около година, но за това време бе изтърпял тоолкова много неща...
Имах съобщение. Какво по дяволите? Кой изобщо се бе сетил за мен?

Шуга

Усмихнах се. Шуга е толкова добър.
Отворих съобщението.

Ш: Т/И как си? Какво правиш? :3 :*

Ш: Ъгх второто трябваше да е :) Сори

Аз: Добре съм. Ии съм на терасата, увита в одеяла, пия чай и мацам :D.

Ш: Омг... то е 23:50. Защо си на студа по това време?!

Аз: Забрави за частта с одеялата и чая.

Ш: Не не съм. Спи ли ти се?

Аз: Изобщо. Защо?

Ш: Ами искаш ли да излезем? Смисъл на мен също не ми се спи и си мислех, че можем да се помотаем навън.

Помислих за секунда. Да изляза с по-голямо от мен момче не бе най-добрата идея. Но от друга страна, това беше Шуга!

Аз: Съгласна. Може да видим коледния базар.

Ш: Ще те взема от вас след 20 минути. Кажи си адреса.

Написах го и го пратих. Взех си скиците и одеялата и ги преместих вътре в стаята на Юна, която беше заспала одавна. Допих си чая набързо и се преоблякох. Сложих си лек грим и отвързах косата си от плитката.

Ш: Долу съм.

Аз: Идвам.

Набързо се обух и си сложих якето. Гледах да съм възможно най-тихо, за да не събудя някого. Заключих и слязох долу. Когато го видях как изглежда се засрамих от начина, по който се бях облякла. Той се беше издокарал много. Носеше бежов шлифер и черен пуловер. Не беше кой знае какво но начина, по който му стояха тези неща беше невероятен.
А аз бях облечена с обикновен пуловер в бордо и с черното ми яке. Косата ми, която по принцип си е гъста ... дори не знаех в какво положение беше сега. Той ме огледа, а аз се изчервих, защото знаех, че изглеждам доста обикновено. Той се усмихна и попита:
- Тръгваме ли?
Кимнах. Не знаех защо сърцето ми бумтеше така. Та това не бе среща. А и аз не си падах по Шуга. Харесвах Джунгкук. Знаех го. Но да си признаем, и Шуга не е никак лош.