BTS: One Of A Kind

Busan (2)

...

- Аааййш!- измрънка си човекът пред нас. Редяхме се на опашка, за да слезем от влака. И сигурно вече стояхме на едно място около десет минути. Проблемът бе, че бяхме точно до тоалетната, където миришеше на умряло животно. Вече, на мен лично, почваше да ми прилошава. С едната ръка си бях запушила носа, а с другата този на Джунгкук, тъй като ръцете му бяха заети да държи торбите на една стара дама от купето ни. Тя го помоли да й помогне и той, разбира се, го направи.

След няколко минути слязохме от влака и вдишах дълбоко от чистия въздух. Беше пълна блъсканица тук, но поне се дишаше.

- Ох, измъкнах се!- викнах щастливо.- Ужас, сигурно съм се умирисала на тая тоалетна...

Джунгкук се доближи и зарови лицето си в шията ми. Изкикотих се и отстъпих назад.

- Блях.-каза той и смръши вежди. После тръгна напред.

- БЛЯХ?! Какво значи това?!?-викнах подире му.

Той се обърна захилен и викна:

- Миришела си и по-добре.

Очите ми се ококориха и го настигнах с яростна крачка.

- Какво каза Джеон Джунгкук?!? Как смееш да ми говориш така?!-викнах докато го удрях по ръката, а той се смееше.
...

Веднага, щом пристигнахме в центъра на Бусан, очите на Джунгкук светнаха. Той ходеше бавно, игнорирайки навалицата. Оглеждаше се и се усмихваше на спомените, които, бях сигурна, нахлуваха в главата му.

- О.- каза той изведнъж и се закова на място.

- Всичко наред ли е?-попитах го загрижено. Той отново се ухили.

- Ела да ти покажа нещо!-каза, хвана ръката ми и ме задърпа направо. Правеше големи крачки и трябваше да подтичвам, за да го настигна. Не след дълго се озовахме на едно доста по-спокойно място. Бяхме точно срещу една детска градина. Чуваше се пищене и кикот. Джунгкук гледаше и се усмихваше, сякаш бе видял собственото си дете там.

- Тук ходех на градина...- каза тихо той. Чак сега разбрах защо се държеше така.

- Липсва ли ти?-попитах го. Все още ме държеше за ръка. Вплетох пръсти и го погледнах в очите. - Бусан имам предвид.

Той въздъхна и отдели поглед от тичащите в двора деца.

- Разбира се... но нали знаеш, че всяко зло е за добро. Ако бяхме останали нямаше да те срещна.- отвърна и целуна челото ми. Бузите ми запариха. Той ме видя и започна да се хили.