BTS: One Of A Kind

Надежда... или не

Мъгла. Това бе единственото, което виждах. Тя ме заобикаляше. Ходенето през гората бе трудно и без нея, а сега бе направо невъзможно. Какво бе това време?! Лятото почти бе дошло! Гората трябва да е приветливо място, в което пеят птички и сърните да подскачат наляво надясно. Но уви, не се чуваха нито птички, нито дори щурци. Беше гробна тишина и дори не можех да преценя дали това ми харесваше. В крайна сметка се отказах от лутането и седнах на земята. Очаквах да е топло там, но не беше. Отново станах и започнах да търся място, на което евентуално можех да спя. Но такова нямаше и затова просто се свих на кравай до едно дърво и се опитах да заспя. Но не се получаваше. Беше студено и зъбите ми тракаха. Гърлото ми гореше и не знаех дали бе от жажда или от настинка.

Чух чупещи се клечки. Сякаш нещо се доближаваше... Сърцето ми спря сякаш, за да послуша и то. Но после стъпките отидоха в друга посока.

Може да е катерица.- казах си, но всички знаем, че не бе катерица. Страх ме беше да не се окаже мечка или вълк.

Усещах влагата по себе си. Беше навсякъде. Пропиваше в дрехите, в кожата ми. Точно влагата подсилваше студа. Потника и ризата ми не бяха достатъчно топли. В този момент не можех да преценя къде се чувствах по-зле: тук или при Сатаната. Не! Там бе и Джунгкук.

Когато произнесох тихо името му ми стана някак по-топло. Къде ли бе сега? Какво ли правеше?

Джунгкук...

Спомних си усмивката му. Чувах смеха му в главата си. Усещах погледа му... Спомних си за деня, в който си проговорихме. Е, то не бе ден де, беше посред нощ. Тогава ми даде топлината си. От този ден нататък той винаги бе до мен, когато замръзвах от студ и тъга.

Благодаря ти...

Това бяха думите, които така и не му казах. Така и не му благодарих за всичко, което направи за мен. Усмихнах се. Със сигурност трябваше да му го кажа като се прибера.

Неусетно съм заспала. Не ме винете, бях тук от сигурно повече от ден. Гората бе прекалено гъста за да преценя дали бе ден или нощ. Може би бях тук от седмица? Или две? Месец? Не знаех. Знаех само, че трябваше скоро да намеря изход или щях да умра от жажда.

...

Събудих се заради студа. И то не бе просто студено. Валеше. А аз бях прогизнала. Станах треперейки. Всичко около мен изглеждаше разджвакано. Преглъгнах едвам. Това ми напомни колко жадна бях. Зачудих се как да пия от тази вода. Ех, защо не гледах Беър Грилс, когато му беше времето...