BTS: One Of A Kind

Call me Oppa

Джунгкук едва се удържа да не изпищи.
Той бързо затвори вратата и я заключи.
- Какво по дяволите?!-изшептя той истерично.
- КАЗАХ ТИ ДА НЕ ВЛИЗАШ, ПЕРВЕРЗНИК!
Той се ококори и се изчерви силно.
- НЕ СЪМ ПЕРВЕРЗНИК!
- Да бе, да! За втори път нахлуваш, докато съм по бельо. Да нямаш някакъв извратен фетиш?!
- ДЖАГИЯ! КАКВИ ГИ ГОВОРИШ?!-продължи да крещи шептейки. После се изкашля.- Както и да е. Какви ги вършиш? Чакай, това петно ли е?
Усмихнах се свенливо.
- Упс?
- Майка ми ще те убие...-каза и ме погледна с ужас.
- Затова го търкам тва от 10 минути. Ма какъв е тоя малоумен сос?! Защо не иска да се махнееее.-казах, докато търках нервно със сапуна.
- Дай на мен.-каза и ми взе роклята. Вече нямаше с какво да се прикривам и изпаднах в тиха истерия докато си увивах крайниците около тила. Джунгкук ме видя и каза тихо- Какво се криеш толкова? Ще кажеш, че не съм те виждал и преди.
Никога не се бях чувствала толковя неудобно, както в момента. Той продължи търкането.
- Ето вземи това. Става по-бързо.-казах и му подадох четката за зъби. Той я хвана и пребледня.
- Джаги...
- Куки?
- Ще ни изритат и двамата.
- Какво по... защо?!
- Съсипа семейна ценност. Това е четка за зъби на стойност десет хиляди. Единственото, което майка ми получи след смъртта на баба.
Шокирах се. КАКВА БЕШЕ ТАЯ ЧЕТКА?! И защо беше в банята?! По дяволите! Мъртва съм.
- Господи, каква е тази четка?! Вярно, че има камъчета ма... десет хиляди...
- Сваровски. А четката е доста стара, вносна е и е от титаний, който преди 100 години, определено, не се е използвал за направата на четки за зъби. Плюс влакната са не знам какви си...
- По дяволите. А, защо това нещо е в банята?!
- Символизира чистотата... Абе остави тия глупости! Какво ще правим?! Бавим се прекалено много... ще решат, че е станало нещо.
Някой почука на вратата.
- Мамка му.-казах и се хванах за главата.
- Госпожице Т/И, добре ли сте?
Беше Мин А.
- Отвори й.-казах на Джунгкук. Той това и направи.
Лицето на бедното момиче, когато ме видя мен по бельо, а него с роклята в ръце, бе безценна.
- Боже!-викна тя, а Куки я вкара и нея в тоалетната.
- Не е това, което изглежда.-обясних.- Помогни ни с роклята, моля.
- А-ами.. добре...-каза едвам, Джунгкук бутна роклята в ръцете й и излезе. Сигурно беше бесен. Т/И... каква си тъпачка... всичко съсипа...
- Добре, готово.-заяви Мин А минута, след като почна да пере.
- Какво? Сериозно ли?!-скочих, за да проверя. Наистина, петното го нямаше.- Омо! Невероятна си!
Изсушихме роклята на сешоара в банята (богаташки бани... какво да кажа). Облякох се и се върнах при семейството. Бащата се усмихваше неловко, а майка му ме гледаше по-отвратено от всякога.
- По-добре ли си вече, мила?-попита ме 'татко'.
Погледнах го объркано и отвърнах:
- Какво имате впредвид?
- Джунгук ни каза, че имаш разтройство. Нищо чудно, че се забави толкова.
Моляяя?! Какво съм имала?! Ужас, Куки, точно това ли ти хрумна?!
- Аа, да, да. Много неприятно.
Нервен смях се изтръгна от гърлото ми. Сраам!
- Между другото, кога ще ни запознаеш с родителите си?-попита ме Сатаната директно.
- Аз, ъмм...
- Утре? Най-добре да е утре. Предполагам те нямат работа, тъй че ще могат.
Прехапах вътрешната страна на бузата си, за да не се развикам на масата.
- Утре е добре.
И някак си темата премина на семейни ценности и майката на Куки изведнъж стана.
- Нашето семейство си има съкровище. Това е една четка за зъби, която най-вероятно струва повече от къщата, в която живеете.
- ОМА!-викна укорително Джунгкук, но Сатаната не се впечатли особено.
- Отивам да я покажа.-отвърна тя и стана от стола си.
- Мамо, искам да поговорим за малко. Ела в другата стая.
И така останах само с бащата, който бе страшно мил човек. Накрая той заяви, че ще си ляга и аз се насочих към стаята на Джунгкуг. След известно време прекарано в лутане, стигнах до стаята на Джунгкук. Беше седнал на леглото, с гръб към вратата. Преглътнах и се подготвих да срещна ядосаният му поглед, но той не бе такъв. Куки се усмихваше.
- Хей, Джаги.
- Ъъ, здраасти? Не си ли бесен, защото съсипах символа на устна хигиена, непредвидливо сложен в банята?
- Не ми пука за четката за зъби...Мама е тази която се ядоса като я видя.
Настроението ми помръкна.
- Значи, да си събирам багажа...-отвърнах и тръгнах да се обръщам, но той хвана китката ми и ме придърпа към себе си.
- Ти ще стоиш с мен.
Бузите ми горяха, но не знаех дали бе заради думите му, или защото бе на сантиметри от мен.
Той сложи едната си ръка на челюстта ми, а другата на кръста ми, за да ме притегли към себе си. Носовете ни се допираха. В главата ми бе пълен хаос.
Усещах дъха му. Сърцето ми бумтеше в ушите.

Сякаш го правеше нарочно... нарочно седеше така и ме гледаше на такова разстояние. Сякаш това бе изпитание- кой първи ще се пречупи и ще започне целувката. Сякаш бе състезание, което той не би загубил за нищо на света.

Виждах как единият край на устните му се извиха в усмивка. Знаеше, че ще загубя... И позна. Затворих очи и слях устните ни. Усещах самодоволната му физиономия...
И тогава една мисъл отново се появи в главата ми. Трябваше да разбера какво се бе случило с четката и майка му.
Избутах го леко, за да мога да го питам:
- Куки, тя... как реагира? Много ли ме мрази?
Той се засмя.
- Сериозно? Точно сега ли ще говорим за майка ми?
- А-ами важно е за мен.
Той въздъхна, целуна челото ми и се отдръпна.
- Тя си мисли, че аз съм я направил на нищо. Не те мрази.- отвърна като си свали тениската.
Той продължи да ми говори нещо, но единственото, което чувах бе Бла бла блабла. Или може би бе Плооочкиииии, плочки, плочки, плочки.
Разтърсих глава.
- Но защо си мисли, че си бил ти?
Той ме изгледа тъпо и каза:
- Може би, защото аз така й казах...
Това бе очарователно. Той ме прикриваше пред майка си. Преоблякох се в пижамата си, измих се и се пъхнах под завивките.

Чак сега си дадох сметка какво следва. Да именно, спане.
Джунгкук, който вече отдавна бе легнал в леглото, дойде при мен, прегърна ме отстрани и си сплете краката с моите. Не смятах, че бе възможно да се спи така. Сърцето ми щеше да изскочи.
- Джагия...
- Кажи.
- Не би си тръгнала без да кажеш нищо, нали?
Стоях няколко минути така, без да казвам нищо. Бях объркана. Защо му бе да пита такива неща?!
- Разбира се, че не Куки.
- Като стана дума, защо не ме наричаш оппа?-попита той и повдигна главата си, за да ме погледне.
- Защото сме на една възраст.
- Това не е от значение. Важното е, че на държание съм по-зрял от теб.
- Първо- не е вярно и второ- никои не нарича оппа по-умно момче.
- Ето, виждаш ли? Такова дете си...-каза той и се ухили.
- Какви ги дрънкаш?! Аз се държа много повече като вързастна от теб!
- Не е вярно. А факта, че се инатиш само го доказва.
Въздъхнах.
- Ох хубаво. Но не очаквай да ти казвам от онези aegyo 'oppa'.-казах като ги изимитирах няколко пъти.
- Ъгх, побиха ме тръпки.-отвърна той и се засмя.
- Идиот.
- Имаш впредвид оппа.
---------------
Хей!
Това вече е по-дългичко (не знам, обаче, дали е толкова дълго, колкото искате :D)
Съжалявам, ако има грешки.
Luv u❤
П.П Омг хора благодаря за тези 3000+ прочитанияя *-* Еуфория ~