BTS: One Of A Kind

Камери

Това бе третият ден, в който се опитвахме да я намерим. Аз и Юна не бяхме спали особено тези дни. Родителите на Т/И я бяха обявили за изчезнала и сега и полицията я търсеха. Но те изобщо не си даваха зор. Не можех да им се доверя. Трябваше да я намеря възможно най-бързо. При мисълта, че може да е в опасност се побърквах. Постоянно с Юна и Джимин висяхме в участъка, в очакване на новини. Родителите на Т/И звъняха през 2 часа да питат дали има нова информация.
Но, уви, сякаш бяха забравили съвсем за този случай.

- Я! Защо няма нова информация?- викна Юна, която вече се беше ядосала. И на мен вече ми беше писнало да бездействам. Трябваше да направя нещо. Крайно време беше.

- Съжалявам, госпожице. Екипите правят каквото могат. - отвърна младото момче седящо зад компютър. Не знаех какъв е, но предполагах, че при него бе цялата база данни.

- Що за некадърници работят по случая?!- разкрещя се Юна.- Какво е това 2 дена и да не се знае почти нищо?! По дяволите, писна ми! Кълна се, ако е в опасност ...

- Я, джаги! Стига!- Джимин я хвана през кръста и я придърпа към себе си.

Отидох при тях, за да разбера какво се случва. Онова момче започна да рови в компютъра си и след секунди каза:

- Щом толкова искате да знаете, последно е видяна в Кафене "_____". Но това не знам как ще ви помогне. А сега лек ден.

Въздъхнах и хванах Юна за китката.

- Хайде. Отиваме в кафенето.

Пристигнахме не след дълго. По пътя срещнахме Шуга и той реши да дойде с нас. _____ бе някакво забутано кафене, доста близо до нас. Отворихме вратата и се размириса на Caramel Macchiato.

Зад бара седеше момиче с дълга червена коса и приятна усмивка. Приближихме се до нея и аз започнах:

- Добър ден. Съжалявам, че ви безпокоя, но търсим момиче на моята възраст с ...

- О, изчезналото момиче? Да полицията вече идва, но не можах да им помогна. Не съм видяла нищо. Просто момичето влезе, взе си две кафета и излезе.

Въздъхнах. Наистина, това бе задънена улица. Нямаше улики тук. Зададохме още няколко въпроса, и после разочаровани си тръгнахме. Но точно, когато излязохме от кафето, Юна се закова на място.

- Юна? Какво става? Има ли нещо?- попитах я. Тя не ми отговори, а просто ме погледна с поглед пълен с ужас. За момент се стъписах. Какво се случваше?!- Юна? Добре ли си?

- Я! Джаги, какво има?-Джимин се приближи и я хвана за рамото.

- Имам ужасно предчувствие.- бе единственото, което можа да каже в този момент.

- Моля? Предчувствие? За какво?-продължих объркано. Шуга само стоеше отстрани и гледаше. Размениха си с нея няколко погледа и сякаш чрез телепатия тя му разказа. Погледът му стана като нейният.- Мамка му, какво става?!

- Тя... мисля, че... мисля, че Т/И е била отвлечена тук. - каза едвам Шуга.

Думата отвлечена образума голяма буца в гърлото ми. Истината е, че знаех, че не е напуснала по нейно желание, но никога не гледах на това като на отвличане. Дори не знаех като какво го приемах.

- К-как така? Нали питахме в кафенето и...-продължих едвам. Буцата в гърлото ми пречеше да говоря.

- Тя не е била отвлечена там. Отвлекли са я точно тук.- проговори Юна. Изглеждаше убедена в това което говореше. Това ме обърка още повече.

- От къде знаеш?! И как може да си толкова сигурна?!-викнах. Бях се разпалил. Тя ме погледна в очите.

- Просто го чувствам, Куки. Женска интуиция го наречи, ако искаш. Но аз просто знам.

Въздъхнах. Изобщо не вярвах, но предполагам нямах в какво друго да повярвам в този момент. Решихме да прегледаме за улики наоколо.
...

- Отказвам се!- викна Джимин, излизайки от кофата за боклук.

- Рано е да се отказваме!-викна Юна и продължи с оглеждането.

- Юна, по дяволите, тук няма нищо!-отвърнах като отново се изправих на крака. Писна ми да ровя в мръсотията с надеждата да намеря нещо.

- Всъщност има.- каза Юнги спокойно.

Всички скочихме към него.

- Не тук. Там.-каза и посочи нагоре.- Има камера.

Въздъхнах от облекчение. Без повече търсене. Сега щяхме да видим всичко, което, може би, се бе случило.

Върнахме се в кафенето и поискахме записите от камерите. И какво се оказа? Юна наистина бе права. Не знаех от какво бях по-шокиран- от видеото как отвлякоха момичето ми, или от тези екстрасенз способности на най-добрата й приятелка.

- И какво ще правим сега?- попита Джимин.

- Ще звънна в полицията.- отговори му момичето работещо в кафенето.

Докато тя звънеше аз попитах:

- Ние какво ще правим сега?

- И аз това питах.- отвърна Джимин и подбели очи.

- Ще намерим тези нещастници и ще им сритаме задниците.- отвърна Юна и се усмихна страховито.
-----------------
Хееей ♡
Как сте хора? Внезапно получих прилив на муза хД.
Както и да е... надявам се, че главата ви хареса и се извинявам за грешките.
Love you 💕