BTS: One Of A Kind

Местене

- М-моля? К-как така да живея при теб?-казах едвам. Толкова бях червена, че се чувствах като в пещ.
- А-ами... Да дойдеш при мен.-отвърна срамежливо той. - Ако ти се струва прекалено прибързано, не е нужно. Заедно сме едва от месец.
Преглътнах шумно. Не бе прекалено прибързано като се погледне календара, но имах чувството, че се бяхме събрали едва вчера.
- Не. Ъм, не е прибързано. Аз... ще дойда.-едвам промълвих и забих поглед в масата, на която бяхме.
- Джинджа? Оо, това ще е супер забавно!-викна и се усмихна.
Вече започнах да свиквам с променливия характер на Куки.

...
- Хайде, джаги!-викна Джунгкук докато мъкнеше багажа ми, хванал ме за ръка. Заведе ме в някакво имение. А аз стоях и не можех да повярвам на очите си. Той рязко отвори входната врата и веднага наскачаха прислуги.
- Позволете ми да взема това, г-не.-каза един слаб мъж, облечен в смокинг, с отегчено изражение.
Джунгкук го остави да поеме чантите и ме хвана за двете ръце. Но в този момент бях прекалено заета да оглеждам палата, в който живееше. Беше огромен и бежов. Имаше доста картини и цветя. Чувствах се като героиня от кдрама!
- Припомни ми какво работи баща ти.
- Един от шефовете на Samsung.
- ... значи не е крал...
Той се засмя.
- Не.
- ...братовчед на някой крал? Брат?
- Какви ги дрънкаш? Приличам ли ти на момче със синя кръв?-попита ме и направи странна физиономия.
- Хаха. По-скоро на личния клоун на...
Не успях да довърша, защото той ме боцна в корема. Театрално се хванах за "раненото място" и се присвих.
- Боже, съжелявам. Джаги, добре ли си?
- Да...
- Но аз не съм.
Обърнахме се към посоката, от която дойде гласа. Пред нас стоеше висока, слаба корейка със слабо и строго лице. Имаше къса черна коса цялата в букли, вероятно направени с ролки. Стъписах си когато очите ми срещнаха нейните пълни със злоба.
- О, ома!
По дяволите. Това е майка му. Усещах, че ако заживеех тук, щяха да ми отровят храната. Или да ме задушат с възглавница.
- Какво е това, което си домъкнал вкъщи? Нямаме нужда от повече слугини.-каза тя и ме изгледа сякаш бях повърнато на асфалта.
- Мамо, това е Т/И, моята приятелка. Т/И, това е майка ми.-каза Куки и се усмихна и на двете ни.
- Значи това е момичето, за което ми говореше. Господи, Анджелика е толкова по-добра от... И/Т??(ок, ами бърка й името. Ии да от Т/И стана И/Т... хд)
- Казвам се Т/И.-казах възможно най-мило, въпреки че вече мразех тази жена.- Приятно ми е.
- Предполагам.-отвърна и се фръцна на другата посока. Господи, къде се наврях?!
- Я! Ома! Защо се държиш така?-викна Джунгкук, но майка му се бе отдалечила и той се отказа.- Не й обръщай внимание. Ще свикне.
А. Страхотно. Няма да се харесваме, а ще свикваме една с друга. Убийте ме.
- Ела да ти покажа стаята ми.-викна, хвана ме за ръцете и ме задърпа нагоре по бежовите стълби.
След едноминутно обикаляне по коридори и стълби най-накрая стигнахме до стаята му. Тя беше голяма. Една от стените бе червена, а другите бели. Имаше огромно легло и много вещи наслагани навсякъде. Беше доста разхвърляно.
- Да не е имало торнадо?-попитах като се загледах в неоправеното легло с червени завивки.
- Хах, просто не им позволявам да ми подреждат стаята.-отвърна той доста смутен. Почеса се по врата.
- А би трябвало. Убедена съм, че ще изскочи лалугер от някъде.
Засмяхме се. Стана неудобно за секунда. Забелязах, че онзи прислужник бе оставил багажа ми в неговата стая, но не го направих на въпрос.
- Ам... ще ми покажеш ли моята стая?
Изведнъж погледа му се промени. О, не. Отново смяна на характера. Приближи се до мен и каза тихо:
- Ти си ми гадже... ще спиш при мен.
Сърцето ми заби лудо. Изведнъж Куки избухна в смях.
- Оо, не! Това беше безценно! Трябваше да си видиш реакцията! Пхаха.
- Я! Престани... Сега ме заведи в стаята ми!-наредих, но той ме погледна насмешливо.
- Сериозен съм. Ще спиш в моята стая.
- Не!-заявих, но след като той отново си промени погледа се примирих. - Амааа леглото е само едно.
- Не се притеснявай. Няма да ти направя нищо...
Каза и се засмя.