BTS: One Of A Kind

Кафе

Станах от леглото, облякох си суичър и излязах от стаята на Куки.
Бяха минали вече около два месеца, откакто живеех при него. Не можех да кажа дали живота ми бе станал по интересен, но определено бях страшно щастлива от това, че живеех с момчето на мечтите си. Сънена, отворих вратата на банята, с надеждата тя да е празна.
Но уви.
Вътре се къпеше МАЙКАТА НА КУКИ.
Изкрещяхме и двете и аз излязох от банята по най-бързия начин.
О не. Отново щахме да се разправяме с нея.
След малко тя слезе вече облечена, но с разярен поглед.
- Какво си въобразяваш?! Да не си на село, че да отваряш вратите така?!-викна ми.
- Съжалявам, но вината е ваша. Ако се бяхте заключили нямаше да стане така.
Тя се засмя.
- О, така ли? Наистина ли си мислиш, че си ми на нивото и на акъла, че да ми казваш какво да правя. А и най-малкото си в къщата ми! Вместо да се извиниш се инатиш. Не стига, че си виновна, но и нахална. Какво е видял в теб синът ми е чиста загадка...
- Първо извиних Ви се. И второ това, че съм във вашата къща позволява ли Ви да се държите така с мен?
- Хах, и как се държа?! Ама ти чуваш ли се? Давам ти дом, храна, легло, а ти се държиш сякаш съм ти длъжна!
Бях бясна. Щях да ударя някого.
- Госпожо... нямам нерви да се разправям с вас за стотен път този месец.
- Ми не спори! Изнасяй си багажа и проблема е решен!
- ДОБРЕ СЕРИОЗНО, КАКВО СЪМ ВИ НАПРАВИЛА, ЧЕ ДА СЕ ДЪРЖИТЕ КАТО ...
- Като какво? Айде де. Искам да чуя как ще продължиш. ХАЙДЕ, говори!
Това беше.
- Като кучка. Искахте, ето казах Ви.
Тя изглеждаше сякаш й бях забила шамар. Преглътна усмихна се злобно и процеди през зъби:
- Много добре тогава...
Обърна се и тръгна на някъде.
Въздъхнах и се прибрах обратно в стаята на Джунгкук. Но след десетина минути той се върна. Бесен.
Трясна вратата и ме изгледа разярено. Сърцето ми спря. Никога преди не ме беше гледал така. Това е зле. Много зле.
- Ти... сериозно ли...-каза тихо.
- К-какво има?
- Какво има... хах какво има... Знаеш ли какво?! Туко що дойде майка ми. Беше разплакана. И знаеш ли защо? Защото си й крещяла и обиждала! Хубаво, не се харесвате, но нужно ли е да му се невиди да се стига до тук?!
- К-куки, аз...
- Не, не ми казвай... нямам нужда да ми обясняваш. Тя го направи. Десет минути се опитвах да я успокоя! Не знам, и не искам и да знам, какво си и казала, но не смятам, че това е начинът да се държиш с бъдещата ти свекърва (омг не съм сигурна за тази дума зле съм с родствените връзки).
Не пожела да ме изслуша и излезе.
Плачеше ми се, защото знаех, че не бях постъпила правилно, но и тя беше преовиличила. Но от друга страна... свекърва? Това не означава ли, че има сериозни намерения.
Свих се на кравайче под одеялото и се усмихнах. Той ми беше бесен, знаех го, но сега бях по-щастлива отколкото притеснена.
След малко реших да отида да си взема кафе, защото поне то щеше да ме успокои малко.
...
Излязох от кафенето с две чаши за вкъщи. Завих по една тясна уличка, за да отида до главната улица. Изведнъж бързи стъпки отиващи в моя посока. Обърнах се и за част от секундата видях мъж облечен в черно, зад мен.
Последва остра болка в главата.
И после мрак.
Много мрак.
--------------
Хеей
Знам, че е малка, но е интересна... май хД
Благодаря за тези 4000+ прочитания. ♡