BTS: One Of A Kind

Часът на истината

По дяволите.

Той знаеше.

Ръцете ми трепереха. Сърцето ми просто щеше да се пръсне.

Аз: ?? Защо се държиш така?!

Получих отговор чак след 10 минути, прекарани в обмисляне на начини как да му обясня всичко.

Ш: Вкъщи съм.
Ш: Нещо друго? Искаш ли да ти давам справка за всичко, което върша?

Какво по...

Аз: Какво ти става?!
Аз: Просто те питах къде си!
Аз: Да не ми се сърдиш за нещо?

И до там. Отговор не получих. Нито след час, нито след два. Беше го прочел, но не отговаряше. Ядосах се.
Репетицията беше свършила вече и момчетата се лутаха наляво надясно из салона.
- С кооой си пиишеш?-чух нечий глас зад мен. Беше Джимин. Взе ми телефона и почна да чете.
- Я! Това е лично! Върни го!-викнах. Той се усмихна.
- Я я гледай тази малка фурия!-отвърна Джимин и се засмя. Джунгкук се появи от някъде и го прегърна през рамо.
- Моята малка фурия.- каза с доволна физиономия и взе телефона от ръцете на вече объркания Джимин.
- Чакай, чакай... Тя е с Шуга хюнг. Нали?-попита Ви като се почеша по главата.
Оо не. Не не не не не.
- Вече не.- отвърна Куки и ми подаде телефона. Джин се приближи и го потупа по рамото.
Фак. Сега или никога. Трябваше да му кажа.
- Джунгкук, всъщност не сме късали.
Той ме погледна с ледена физиономия. Но след секунда отново се усмихна.
- Не се притеснявай. Те няма да кажат на никого. Няма защо да го криеш.
Крещеше ми се. Джунгкуки, само ако знаеше какви каши забърка...
Сега трябваше да пазя Шуга от всякакъв контакт с момчетата, защото ако на някого му хрумне да го пита защо сме скъсали, сме до там.
Стиснах телефона си в ръка. Чакаше ме трудна седмица.
...
~ Деня на Св. Валентин ~

Това бе пълна лудост. Всеки пък, буквално ВСЕКИ ПЪТ, когато тръгнех да кажа на Куки, че с Шуга сме заедно или някоя от фенките му се натрисаше, или някой го викаше за нещо. Труден е живота на бъдещото трейни.
А Шуга не го бях виждала нито веднъж. Не ходеше на училище, не отговаряше на съобщенията ми. Туко отговореше де, но думите му бяха пропити със злоба. Не знаех дали той бе разбрал нещо или не. Просто знаех, че трябва да поправя нещата.
Последните дни толкова плаках, че очите ми бяха кървясали часове наред.
Докато един ден (днес) не се сетих да питам дали Джунгкук не го е виждал. Той ми писа СМС, че често се е срещал с него и дори сега са заедно в даскало, в класната ни стая.
Е, предполагам щях да се възползвам от това, че двамата са заедно и да се извиня и на двама им за лъжата.
Не след дълго вече бях в даскало. Отново си преговорих речта, която щях да им изнеса. Пристигнах пред вратата на стаята. Вдишах дълбоко.
"Всичко ще е наред"-казах си и натиснах дръжката.
Но ми се ще да не бях.
Пред мен се откри следната гледка- Шуга целуващ Джунгкук.
В следващата секунда Куки отблъсна Юнги.
- Какво по дяволите, хюнг?!
Ченето ми увисна.
Това трябва да е някаква шега...
Но не ми беше смешно...