BTS: One Of A Kind

Busan (1)

Вратата се отвори...
Чух изскърцването и сърцето ми ускори.

Очите ми попаднаха на лицето на онзи. Зад него имаше още един. Беше висок, с хубава черна коса. Донякъде ми напомняше за Джунгкук, но аурата на Куки ми напомняше на океана. И на Бусан. Главата ми се замая от спомена. Веднъж само съм била в Бусан, но в очите на момчето ми усещах енергията, която носеше града. Премигах няколко пъти и се върнах в реалността. И отново видях онези двамата, гледащи ме студено. Донякъде се уплаших, но товя не подмени омразата ми със страх.

- Пуснете ме от тук!-викнах, започвайки да се гъна.

- Айде, пак се почна...-каза онзи и удари челото си с длан.- Не можеш ли просто да си висиш тук. Стой си, спи си и релакс. Ама не! Ти трябва да се гърчотиш тука, по пода, и да крещиш. Ще ме заболи главата от теб.

Изведнъж той се доближи до мен и ми изшептя:

- А на онзи психопат там, отзад, може да му харесат виковете ти.

Преглътнах уплашено и замълчах. Това никак, ама никак не ми харесваше.
...

Бях сама. Сама в мрака. А може би ми се искаше да бях сама. Да не чувах тежкото дишане в края на стаята, да не чувах постоянния звук на точене на метал и да не усещах задушливата миризма наоколо. Не знаех къде съм, но всичко наоколо миришеше на бензин. Въпрос на време бе да се запалим.

Бях прекарала около два часа тук и вече се бях отказала да се опитвам да се измъкна. Въздъхнах и затворих очи. И отново, очите ми толкова натежаха, че не можех да ги отворя отново. И отново се върнах в Бусан. И той беше там.

...

Миришеше на кафе. Усмихнах се и се насочих към мястото, от където идваше миризмата- кухнята. Там заварих Джунгкук, подпрял се на перваза на прозореца. Гледаше дъжда навън и отпиваше от топлата напитка в чашата. Дъхът му изпоти прозореца и той се намръщи. Изглежда не ме беше забелязал... засега.

- Хей.-казах тихо, за да не го стресна. Той се обърна и ми даде най-сладката си усмивка.

- Добре ли спа?- попита ме като се приближи до мен.

Кимнах.

- Добре.-отвърна той. Беше тихо. Чуваше се само дъждът. О, и сърцето ми. Чувах го как бие с всичка сила. Да, той все още ми влияеше така. Само един разменен поглед ме караше да забравя къде съм.