BTS: One Of A Kind

Крадци?

~ Гледна точка Джунгкук ~

Излязох от залата за танци. Преоблякох се и тръгнах към вкъщи. Днешната тренировка мина ужасно. Единственото, за което си мислех бе тя и как ли би реагирала ако ме гледаше. Ужас! И тогава съвестта ми се обади. Как можех да го причиня на Шуга хюнг? Та ние сме група...
Ние сме Bangtan boys.
Така е... не можех да позволя хюнг да се депресира. Трябваше да я забравя... Но как?! Единствения друг вариант бе те да се разделят. Така бе най-редно. Айш джинджаа...
Реших да питам Съл Би за съвет и единственото което ми каза бе, че трябва да й дам пространство, защото разговора ни е бил предостатъчен засега.
Явно трябваше да се отдръпна.

~ Гледна точка Т/И ~

- Моляяяяя??!-викнах и засмях с пълна сила. Пред мен на земята седеше Шуга, който се смееше точно толкова силно щолкото и аз.
- Все пак това е Ви.-каза след малко той и прокара ръка през косата си.
Усмихнах се и се загледах в тъмните му корени.
- Ще си промениш ли цвета или пак ще се боядисаш зелен?-попитах след малко.
- Не съм сигурен- отвърна замислено.
Отпих от кафето си. Огледах набързо стаята му. Беше сравнително подредено, което ме изненада. Дали беше изчистил заради мен? При мисълта пеперудите в корема ми се размърдаха.
- Юнги, може ли да ти сплета плитки?
- Какво по... не.
- Ама моляяя!
- Ще се накъдри. Не.
- Само една! Моля. Моля. Моля. Моляя.
- Айш добре.
Усмихнах се широко. Винаги съм искала да сплета такава коса. Не знаех защо, но това е от онези неща, които тайно си мечтаеш да направиш.
Приближих се доста до него и започнах. След съвсем малко бях готова. Завързах я и се загледах в творението си. Още една сбъдната мечта!
Продължавах да гледам щръкналото зелено нещо на главата на Шуга, но нещо изведнъж ме разсея от косата му. И това "нещо" беше притискането на устните му в мойте. Целувката траеше секунди, но беше предостатъчно да се скова и, за да се изчервя като домат.
- Ъм.-казахме едновременно, което направи ситуацията още по-конфузна.
Изведнъж Шуга стана.
- Ела да гледаме телевизия.
Нямах против, тъй че просто станах и го последвах.
...
Училището почна. Тази ваканция не я усетих. Сякаш беше едва 2 дни. 2 дни, в които се случиха толкова много неща... 2 дни, които сякаш прекарах без да спя и един час, заради постоянните съобщения на Юнги, а и заради постоянните ми забрани да си мисля за друг... Чувствах се отвратително, че все още бях запазила образът му в съзнанието си. И може би..., защото той все още заемаше по-голяма част в сърцето ми от Шуга.
Но поне се опитвах да се боря с това. Почти не го поглеждах по физическо, по коридорите когато го видех бързо си скривах лицето, за да не съм способна да гледам към него (веднъж се скрих зад гърба на един учител, който се обърна и ме попита какво правя, но понеже Куки все още не беше отминал се принудих да прегърна учителя и да му благодаря, че ми е писал 6, въпреки че съм била за 5. Забавното е, че после разбрах, че това е бил доставчикът на сокове в лавката.)
Но понеже Шуга имаше много изпити тази седмица не сме се виждали много, защото той най-накрая реши да се потруди и в тази сфера.