BTS: One Of A Kind

Часът на истината (2)

Двамата забелязаха присъствието ми и се обърнаха.
- О, не... Не е каквото изглежда...-каза Джунгкук видимо притеснен.
- А какво е?! Т-та вие...
Но Шуга ме прекъсна:
- Джунгкук, трябва да поговоря с нея. Ще ни оставиш ли?
Той не изглеждаше особено съгласен, но се примири и напусна.
Бях адски объркана.
- Ъгх. Не исках да стават така нещата.-каза ми Шуга и прокара пръсти през косата си.
- Хах, сякаш аз исках. О-обясни ми. Какво беше това?!
- Това е ... дълга история...
- Кажи ми... харесвал ли си ме някога?-попитах едва. Очите ми се напълниха със сълзи.
- Всъщност да. Харесвах те. В началото много даже. Но с времето си зададох доста въпроси и осъзнах нещо. Когато гледаше към Джунгкук се дразних и това бе защото ревнувах. Но следващия въпрос бе- от кого? Първоначалният ми отговар бе "Разбира се че от него.", но с времето все повече се разубеждавах. И накрая си дадох сметка, че си падах и по двама ви. Уплаших се и си забраних да си мисля за тези неща. Тръгнах с теб под претекст, че искам ти да го забравиш, но всъщност истината бе, че аз исках да го забравя. А може би съм искал и да ви разделя, защото знам, че той не би ме наранил и няма да тръгне с теб докато сме заедно. Гледах да прекарвам цялото си свободно време с теб, за да се успокоя, че ти си тази към която имах чувства. А онзи ден, когато ти казах, че знам какво чувстваш към него, хах, всъщност наистина знаех. Мислех, че целувката ще възвърне чувствата ми към теб, но не почувствах нищо, Т/И. И последните дни не се виждахме често. И нали знаеш-далеч от очите, далеч от сърцето. Осъзнах, че вече не е същото. Реших да се отдръпна и да се държа гадно с теб, с надеждата да ме зарежеш, защото знаех, че няма да те боли толкова ако го направиш ти. Но ти реши да търпиш. Днес се бях решил да приключа всичко, но не ми се искаше да става така. Съжалявам. Знам, че нямам шанс с него, а теб не те заслужавам. Но поне исках да кажа всичко, което таях в себе си . Надявам се да сте щастливи заедно. Вече няма нищо, което да ви разделя. Съжалявам, че заради мен и двамата се измъчвахте. Наистина съжалявам.
Не можех да контролирам сълзите си. Той също не можеше.
Треперех цялата.
- Ела тук.-отвърнах и разтворих ръцете си за прегръдка. Той дойде бавно и обви ръцете си около мен.
- Не ме мразиш, нали?
- Разбира се че не. Благодаря, че беше честен с мен. По-добре късно отколкото никога.
Той се засмя сухо.
- Дали той ме мрази?
- Не мисля.-отвърнах спокойно. Плача ми сякаш бе пробил дупка в мен. Чувствах се празна.
- Дано.
- Дано.
- Шуга, и аз имам да ти казвам нещо...
- Не се притеснявай... Вече знам.
...
Излязах от училище и видях Джунгкук да седи на онази пейка. Беше се хванал за главата.
- Ей, плейбойче.-подвикнах му и се засмях.
- Айш, стига. Горкия хюнг е толкова объркан.-каза като се изправи и ми се усмихна.
- Така е.-отвърнах и забърсах червения си нос.
- Плакала ли си?-попита ме като ме изгледа със загрижено изражение.
- Не. Как ти хрумна?
- Пабо.-отвърна ми и разтвори ръцете си за прегръдка. Гушнах го. Чувствах се толкова добре там. С глава опряна у гръдта му. Чувах сърцето му, което ме успокояваше. Можех да заспя така.
- Добре ли си?-попита ме.
Погледнах нагоре, за да срещна очите му. Отново ме гледаше с онзи загрижен поглед.
- Да.
Надигнах се на пръсти и го целунах бавно и нежно.
Изглежда той се изненада, но не се отдръпна.
- Обичам те.-казах му като го гледах право в очите.
- Обичам те.-отвърна като се усмихна топло.
След малко тръгнахме на някъде. Не бях сигурна на къде, но не ме интересуваше.
- Хах, днес много целувки ми раздадохте. Знам, че съм страхотен, но това е прекалено.
Засмях се.
- Идиот.
------------
Хай!
Искам да ви благодаря за подкрепата и, че следите историята ми. Това означава много за мен :'3
Love you ❤❤