BTS: One Of A Kind

Бившото гадже

- Не. Това трябва да е някаква шега.
Това го каза Юна, когато видя картинката- Джунгкук прегърнал не съвсем облеченото ми тяло.
Обърнахме се към нея и стана неловко.
- Аа, ъъъ, аз ще тръгвам. Ще ти се обадя.-отвърна той и се изнесе.
- Т/И... какви ги вършиш?! Ти съвсем си полудяла! Нали щеше да го игнорираш?! И уж се съгласи с плана, а сега те оставям за 10 минути сама и те заварвам да се натискаш полу гола с Джунгкук!
- Юнааааа... изобщо не стана такааа.- измрънках аз и очите ми се напълниха със сълзи. Т-Т.
Бях супер объркана. Всичко стана толкова бързо...
- Облечи се и ми разкажи. Чакам те в хола.
Кимнах и бързо се облякох. Притичах до хола и се свих на кравайче на дивана.
- Аз съм ужасен човек...
- Разказвай.
- Ъгх... живота ме мрази... Юна с какво заслужих това... Шуга ме целуна съвсем наскоро за първи път и някак си нещата тамън потръгнаха и..., и изведнъж Джунгкук дойде изневиделица, и ме завари докато се преобличах... , и после стана недоразумение, и някак реши, че съм скъсала с Шуга. ЮНА КАКВО ЩЕ ПРАВЯЯЯ?!
Тя ме гледаше ококорено.
- Момиче... Това е нелепо... Кажи му, че не сте се разбрали.-каза.
- Добре... утре в училище ще му кажа.
- Добре.

Е, да де, обаче нещата не ставаха толкова лесно. Всеки път нещо се объркваше...
Беше голямото междучасие. Не се бях виждала с Шуга от страшно много време. Също така спря да ми пише. Не можех да разбера какво се случваше.

Джунгкук седеше на една пейка под едно дърво и изглежда си почиваше. Въздъхнах и тръгнах към него, но точно, когато бях на 5 метра от него, Мин Су се появи от някъде и започна да си говори с него.
"Нима се познават? Що за въпрос... той е от готините, тя е от красивите- естествено че ще се познават."-помислих си.
Тя му говореше видимо разпалено, но по едно време наведе глава и се изчерви.
Държеше кутия, вероятно пълна с шоколад.
Ох, сериозно ли? Някои хора просто е се отказват... Точно нея съм я виждала да се обяснява в любов на Джунгкук и Джимин поне три пъти.
А шоколада- какво по дяволите?! Имаше време до Св. Валентин.
Джунгкук й се усмихна мило и взе кутията. Имаше лека червенина по бузитя. Издразних се. Толкова сладникави неща не са ми по вкуса.
Приближих се до тях, защото Мин Су нямаше да спре да дрънка скоро, а междучасието не бе безкрайно.
Джунгкук премисти погледа си от нея към мен и се усмихна. Мин Су се обърна и размечтания й поглед бе заменен от такъв пълен с отвращение.
- О, Т/И!-каза Куки и вдигна веждите си.
- О. Ти беше тая... Гаджето на Юнги-оппа.
Момчето седящо на пейката се изкашля и отговори вместо мен.
- Бившото му гадже.
Замръзнах. По дяволите. Точно на нея ли трябваше да каже?! Бях мъртва.
Мин Су извади телефона си и почна да пише нещо. Цялото даскало щеше да разбере до броени секунди.
- Ъъъ всъщност не е така. Заедно сме.
Мин Су спря да пише и прибра телефона си.
БАМ! С един куршум два заека!
- Аха. Добре, аз ще тръгвам, Куки. Дано ти харесват бонбоните ми! Вложих цялата си любов към теб в тях.-отвърна тя и с подскокливи стъпки се оттегли.
"Вложих цялата си любов към теб в тях." Как можеше да каже нещо такова толкова спокойно?!
- Още сте заедно, а?-попита Джунгкук като ме погледна особено.
- Ъм... всъщност д...
- Да ясно! Схванах намека. Не искаш да се разчува все още. Няма проблем. Не съобразих, че тя ще каже на цялото даскало.
- Ъм...Куки всъщност...-продължих упорито. Трябваше да му го кажа!
- ДЖЕОН ДЖУНГКУК!-провикна се момче с "кодово име" Рап Монстър. Търчеше насам и след няколко секунди беше при нас. - Ще те пребия. Нямаше да дойдеш на тренировката отново, нали?
РМ хвана Джунгкук за ръката и го задърпа на някъде.
Чакай малко... Там ще е Шуга. Ами ако Джунгкук каже нещо относно "раздялата"?
- Ъ, момчета, може ли да дойда с вас?
- Ъм... предполагам?-отвърна объркан РМ.
Куки се усмихна широко.
- Хайде.
- О, чакай. Ти беше приятелката на Шуга, нали?
По дяволите всички ме знаеха като гаджето на Шуга. Толкова ли не могат да ми запомнят името?!
- Да.
- О, сигурно искаш да го видиш. Това е сладко. Хайде, че ще закъснеем.
Качихме се в колата на РМ (втф само аз ли нямах кола) и той ни закара на някакво място, на което никога не бях ходила.
Кварталът изглеждаше доста негостоприемен. Сякаш всеки момент щеше да изскочи някой терорист от близката уличка. Хората ни гледаха недоволно и ме побиха тръпки.
- Стой близо до мен и всичко ще е наред.-изшептя ми Джунгкук докато ходехме към залата.
- Че то и сега всичко е наред.-отвърнах макар сърцето ми да бумтеше толкова бързо, че имах чувството, че ще припадна. Не знаех дали е от страх или може би от това, че той бе толкова близо до мен.
...
Влязох в голямата зала. Две от стените и бяха целите в огледала. Миришеше на изтъркана гума и пот. Там бяха всички от BTS. Почти всички. Шуга го нямаше.
- Шуга не е тук.-казах донякъде объркано.
- Може да пътува насам.-предположи Джимин.
Замислих се.
- Може.
Изчакахме още 15 минути и все още го нямаше никакъв. Решех да му пиша.

Аз: Хей, къде си?
Отговор нямаше. Минаха 40 минути и момчетата вече бяха почнали с танците.
И изведнъж получих отговор.

Ш: Не е твоя работа.

...
--------------
Лол, туко що видях колко много си подхождат гифа и заглавието на главата. Сякаш той прави въздушни кавички *-*
Фийлинг джиниъс.