BTS: One Of A Kind

Не

Заковах се на място. Нямаше вече да се държа като момченце. Не.

- Дишай.-каза ми онзи, като ме хвана за рамото и без никакво усилие ме изблъска на някъде. Не виждах почти нищо, поради оскъдната светлина. Молех се да няма стълби или дупка, защото щях да умра още преди онзи да ме е докоснал.

Той отново ме блъсна, но този път не му позволих. Обърнах се рязко и стиснах юмруци.

- Я!-викнах.
Онзи се приближи още и се засмя. Искаше да доминира, но нямаше да му позволя.

- Хей, успокой се. Искам само малко да си поговорим. Нали така, Тед?

Изведнъж от мрака изплува още един мъж. Той не бе толкова висок като този пред мен, но бе доста по-здрав от него. Чувах биенето на сърцето си. Имах чувството, че ще изскочи.

- Да сигурно.- изсъсках, гледайки го в очите. Двамата започнаха да се приближават към мен и бях принуден да отстъпя. Чувствах се жалък. Много.

- Виж, мъник, не искаме проблеми. Просто се откажи. Забрави онова момиче. Виж колко мацки има около теб. Със сигурност ще успееш да си хванеш някоя.- говореше онзи ръкомахайки.- Пък и беше грозна.
Стиснах юмрук и го забих с всичка сила в корема му.

- Изая!- викна Тед и хвърли уплашен поглед на този, който ударих. Той пък беше паднал на земята. Но се усмихваше.

- Я го гледай тоя!- викна Изая и се изправи. Е, сега вече щеше да загрубее играта.

- Какво значи беше ?!- изсъсках. Изая прекара самодоволно пръстите си през косата и продължи да се приближава.

- Мисля, че нещо си се объркал, приятел.- отвърна ми той и кимна на Тед. В следващия момент мускулестият тип мина зад мен и хвана ръцете ми. Опитах се да се освободя, но хватката на Тед бе прекалено силна.- Все пак си на моя територия, малчо. Да не смяташ, че имаш шанс? А?

Погледнах го със злоба. Омразата кипеше във вените ми. Той явно очакваше да отговоря на въпроса му и все още ме гледаше умно.

- А? А?- продължи Изая. Не отговорих. Нямаше да му дам това удоволствие. В следващия момент усетих юмрука му в стомаха си. Нямах време да го стегна и ударът ме порази. Превих се, но Тед не ми позволи да падна на земята.- ОТГОВАРЯЙ!-крещеше ми Изая.

Усетих вкуса на кръвта в устата си. Зрението ми се замъгли. Нямах шанс. Но тогава гневът отново се надигна в мен.