BTS: One Of A Kind

Един следобед у Шуга

*На следващия ден*

~ Гледна точка Джунгкук ~

- И ти я остави да лежи на земята?-попита шокирано Съл Би.
- Уаа джинджаа Джунгкук, как може...-пръдължи Джин.

Бях излязал с тези двамата в някакъв бар за да ми дадат съвет, но уви, получих 30 минутна лекция. Тези двамата бяха сладки заедно, но създаваха невероятна комбинация от неискани майчини грижи.
- Какво друго можех да направя?-попитах като приближих цигарата до устата си, но Джин ми я издърпа от ръцете и я загаси в пепелника.
- Трябва да й кажеш за майка си. И, че ще можеш да си с нея след няколко дни. -каза Съл Би докато ръкомахаше.
- Да й кажа?! Защо да го правя?! Дори не съм сигурен дали и тя ме харесва. -отвърнах.
Джин се засмя.
- Ти сериозно ли?! Да не си сляп.
Намръщих се.
- Една прегръдка нищо не значи. А и... аз я отблъснах тогава.- казах като си ударих челото. Не можех да проумея защо направих тази простотия. Може би, защото когато ме прегърна се шокирах и не можех да действам адекватно.
- Не е само заради прегръдката. Не виждаш ли как те гледа. Господи, ти наистина си много зле.
Сърцето ми забърза. - Нека сменим темата.- предложих.- Какво да правя?!?
- Казах ти. Говори с нея. Кажи й за чувствата си. И й се извини, че си я оставил в снега.
Изпуфтях. Защо всичко беше толкова трудно?!

~ Гледна точка Т/И ~

Цял следобед прекарах в пълна депресия.
"Той... ме остави в снега... Е, явно трябваше да се примиря с факта, че явно не съм достатъчно добра за него. Аз съм една от многото му фенки в училище, а скоро и една от фенките му по целия свят. А и има къде-къде по красиви момичета които биха тръгнали с него..."-мърморех си под нос, докато Юна ме прегръщаше на дивана.
Изведнъж подскочих на дивана заради това което ми хрумна.
- ЮНА!-викнах. Тя се ококори.
- Какво?!?
- Ами ако е расист?
Тя стоя известно време и после каза:
- Всъщност е възможно... Ми толкова по-зле за него, защото ти си страхотна.
Усмихнах се и следващо предложение ми дойде на ум.- ЮНА! Ами ако е гей!
Изведнъж се чу силен смях. Юна се гърчеше на дивана и бършеше сълзите си.
- Знаеш ли... и това е възможно. Та виж го с какви прилепнали панталони ходи!
- И Джимин ходи с такива.- казах с присвити очи.
- Да но Джимин е имал гадже момиче, а Куки-не. Това е достатъчно показателно.-отвърна Юна със самодоволна усмивка и се облегна на дивана. - Всъщност... той е отхвърлил толкова много момичета... Съмнително е...
Замислих се.
- Ами ако Джунгкук е с Джимин?-казах като сучех невидимата си брада с пръсти.
Юна скочи.
- О, не млъкни! Само това ми е нужно. Гей двойка в училище...
Усмихнах се.
- Биха били сладки заедно.-казах.
- Млъкни...

Получих съобщение.
Шуга... защо ли не се учудвам. Не че ми пречеше де.. той бе единствения който ми пишеше.

Ш: Хей. Как си?
Аз: По-добре.
Ш: Виж, не искам да те пришпорвам, но... помисли ли ...

Сега стана страшно. Не бях мислила по въпроса...
Не ми се искаше първата ми връзка да е такава. Исках да е специална, а не без чувства. А този в когото бях влюбена не бе Шуга. Чувствах привличане и към него понякога, но не беше същото.
Но от друга страна, той щеше да ми помогне да забравя Джунгкук. Вдишах дълбоко и написах " Да. И отговора ми е да.". Това беше толкова по-различно от начина, по който си представях, че ще започне първата ми връзка, но явно тя няма да се приближава особено до надеждите ми.

Изпратих го.

Той тръгна да пише нещо, но после го изтри. И така няколко пъти, докато накрая не изпрати едно простичко ❤.

...

На следващия ден се видяхме с Шуга. Отидохме у тях и цял ден на дивана пред телевизора, гушнати и спящи. Е, ако не друго, поне си възстанових от недоспиването последните дни. О, и той също. Събудих се към 18 часа от ужасната мисъл, че не съм купила подаръци. Скочих.
- Юнги!- викнах.- Аз не съм купувала подаръци.
Той изглеждаше тооолкова мързеливо. Едвам ми отговори.
- Е и?
- Ами имам хора, на които искам да подаря.
Той се прозя и стана.
- Качвай се в колата.-каза ми като ми подаде ключа от BMW-то си.- Ей сега идвам.
- Не е задължително да идваш с мен.- отвърнах.
Той ме погледна сънливо и се усмихна. Беше сладък. Може би наистина щях да успея да забравя Джунгкук...
Изчаках го в колата и тръгнахме към някакъв магазин за коледни джунджурии. Когато излязох от колата си дадох сметка, че приличам на клошар. Клошар излизащ от BMW.
Трябваше да купя подарък за Юна и един за родителите й. Трябваше да взема и за Шуга- та нали ми бе гадже сега. Докато оглеждах за подаръци се сетих- Ами Джунгкук? Той се погрижи за мен когато имах нужда. И той заслужаваше подарък. Но от друга страна това бе стъпка назад. Та нали трябваше да го забравя? А и вече имах гадже, а едва ли би му харесало, че подарявам подаръци на друго момче.
Но не се стърпях и просто му взех от онези снежни топки.
...